Българската православна църква почита паметта на Светите равноапостоли и съпокровители на Европа Св. св. Кирил и Методий, създатели на първообраза на българската азбука – глаголицата.
Първи писмени известия за почит към солунските братя Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.
Първият празник се организира по инициатива на българския дипломат Найден Геров на 11 май 1851г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив. През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба за св. Иван Рилски. На 11 май 1858 г. този ден е отпразнуван и в Стара Загора (тогава Ески Зара) по идея на учителя С. П. Иванов с "божествена служба" и вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. След 1878 г. 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители в границите на Българската екзархия. С установяването на Григориянския календар след 1916 година Денят на създателите на третата азбука в обединена Европа се празнува на 24 май от българите по целия свят. Това е официален празник в гражданския празничен календар на България, формулиран като: Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Мисионерската дейност на Кирил и Методий включва превод на славянобългарски на най-важните църковни книги, с което Светите братя нарушават догмата за проповед само на трите тогавашни свещени езика: еврейски, гръцки и латински. Обвинени са в ерес, но след драматична борба славянобългарският е признат от Римската църква за официален богослужебен език.
Св. Кирил Философ умира през 869 година в Рим и за негов последен пристан е избрана базиликата "Сан Клементе" във Вечния град. Методий продължава делото им до края на земния си път през 885г.
Според чешкия археолог проф. Зденек Кланица Великоморавският архиепископ Методий е погребан в южноморавското селце Микулчице, което се намира на територията на днешна Чехия. Това е едно от местата, които привличат българи от Чехия, Словакия, Унгария, Австрия и Германия, както и чужденци, пожелали да отдадат почит на светеца.
На 2 февруари според българския народен календар се отбелязва празникът Петльовден – за здраве и плодовитост на мъжката челяд. Най-широко той е разпространен в Източна България. Един от задължителните елементи е жертвоприношението на..
На 1 февруари Българската православна църква почита паметта на Свети Трифон по нов стил. Денят предшества празника Сретение Господне. Светецът, живял през III век в малоазийската област Фригия, имал лечителска дарба. Убит е, след като отказал да..
На 16 февруари ще отбележим 88 години от началото на предаванията за чужбина на националното радио, чийто правоприемник е Радио България. Датата сме възприели и като празник на Радио България. Във връзка с това в поредица от публикации ще си..
Разкъсана облачност