България е член на ЕС от 1 януари 2007 година. Страната ни обаче имаше свои представители в Европейския парламент и преди официалното ѝ членство. През 2005 година Народното събрание избра 18 български депутати, които имаха статут на евронаблюдатели. До членството на България в ЕС те имаха право да участват във всички заседания на Европарламента – на политическите групи, на комисиите и пленарните, но без право да гласуват. Можеха и да правят изказвания на всички заседания, освен на пленарните.
След приемането ни в ЕС, българските представители в ЕП получиха права и възнаграждение на пълноправни евродепутати. Мандатът им продължи до 2009 година, когато България за първи път в своята политическа история, излъчи свои евродепутати. Тогава народни представители от 6 партии и коалиции (ГЕРБ, ДПС, АТАКА, Коалиция за България, НДСВ и Синята коалиция) смениха сградата на Народното събрание в София с тези на Европейския парламент. При следващите евроизбори, през 2014, българските граждани изпратиха в ЕП представители на 5 родни политически формации, толкова останаха и в следващия мандат – от 2019 до 2024 г.
От 2024 година местата в Европарламента се увеличават с 15, като 12 от държавите членки получават увеличена бройка депутатски места, но в съответствие с правилото, че никоя от страните не може да има повече от 96 и по-малко от 6 места.
В 720-местния парламент на ЕС, България запазва броя на своите представители – 17. Кандидати за тях са излъчили 31 български партии и коалиции. По закон в България гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг.
На 9 юни европейски избори има в 20 от 27-те страни членки. Вотът се провежда по пропорционална избирателна система с национални изборни листи на политически партии, коалиции и независими кандидати чрез преференциално гласуване. Преференциалните гласове, подадени за отделните кандидати, се вземат предвид, ако броят на гласовете, получени за кандидата, възлиза най-малко на 15% от действителните гласове, подадени за съответната кандидатска листа.
Самото протичане на изборния ден е по националните изборни правила във всяка страна-членка. За разлика от вота за национален парламент, където се изисква партията да получи 4% от действителните гласове, за да може да бъде част от Народното събрание, то официален изборен праг за ЕП в България няма. "По неофициални данни той е около 5.13%" – посочиха от представителството на ЕП в София.
Право да гласуват имат българските граждани, които са навършили 18 години и са живели постоянно най-малко през последните три месеца в България или в друга държава членка на ЕС и не са поставени под запрещение, нито изтърпяват наказание лишаване от свобода.
Всеки гражданин на държава членка на ЕС, който не е български гражданин, има право да избира членове на Европейския парламент от Република България, ако е навършил 18 години, има статут на продължително или постоянно пребиваващ в България, живял е постоянно най-малко през последните три месеца в България или в друга държава членка на ЕС, не е лишен от правото да избира в държавата членка, на която е гражданин, и предварително с писмена декларация е заявил желанието си да упражни правото си на глас на територията на България.
Право да бъде избран за член на Европейския парламент от България има всеки български гражданин, който е навършил 21 години, има постоянен адрес в страната, живял е постоянно най-малко през последните две години в България или в друга държава членка на ЕС, няма гражданство в държава извън Европейския съюз и не е поставен под запрещение, нито изтърпява наказание лишаване от свобода.
На 9 юни в България се провеждат избори "2 в 1" – за народни представители в националния парламент и за евродепутати. В тази връзка трябва да напомним, че в изборния ден у нас и в държавите членки на ЕС, българските избиратели имат право да гласуват и в двата вота. В страните извън ЕС, сред които е и Великобритания, право да гласуват за НС и ЕП имат само онези сънародници, които изберат да дадат своя глас в секциите, отворени в дипломатическите и консулските представителства на България. На останалите места в държавите извън общността се гласува само за кандидатите за народни представители в 50-ото НС.
Съставил: Йоан Колев
Снимки: ec.europa.eu, БГНЕС ,БГНЕС (архив)След поредния неуспешен опит за избор на председател на Народното събрание народните представители ще продължат да заседават от 10ч. на 22 ноември. На последното гласуване в сряда, 20 ноември, събралите най-много подкрепа бяха кандидатурите на Рая..
Над 35% от гражданите подкрепят идеята предсрочните парламентарни избори от 27 октомври т.г. да бъдат изцяло касирани, показва национално проучване, финансирано и осъществено съвместно от бТВ и "Маркет линкс". Според 26% от анкетираните изборите..
Народните представители не успяха да си изберат председател и при четвъртия опит. От четиримата кандидати до балотаж достигнаха Рая Назарян, издигната от ГЕРБ –СДС, и Силви Кирилов – номиниран от “Има такъв народ”. Трети неуспешен опит за избор на..
След поредния неуспешен опит за избор на председател на Народното събрание народните представители ще продължат да заседават от 10ч. на 22 ноември. На..
Над 35% от гражданите подкрепят идеята предсрочните парламентарни избори от 27 октомври т.г. да бъдат изцяло касирани, показва национално проучване,..