Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Още една неразказана история оживя благодарение на българчета в Италия

Дора Николова Битау
Снимка: Венета Ненкова/БТА

Картините на българската художничка Дора Николова Битау и Национална програма "Неразказаните истории на българите" станаха повод на бял свят да се появи "един нежен, носталгичен, жизнеутвърждаващ документален филм за необходимостта да търсиш и преоткриваш себе си като творец". 

"Като направиш нещо, трябва да го забравиш и да почнеш отново. Не трябва да си разпознаваем, а търсещ нови посоки художник", това е съветът на Дора към младите творци, казва в публикация във фейсбук д-р Мая Падешка, директор на училище "Асен и Илия Пейкови“ в Рим, канейки ни да видим филма "С върха на четката“.

Той е заснет от екип на Българското училище "Родолюбие“ в Неапол, режисьор е културологът Венета Ненкова, създател на българското школо в Рим и президент на Културна асоциация "Паралел43", а зад камерата застава Борис Славчев.



"В чужбина получих много награди и престижни звания. Да бъда открита и оценена от моите сънародници е най-голямата награда за мен!" – споделя в коментар самата художничка Дора Николова Битау, изразявайки радостта си да посрещне в своя дом групата ученици от Българското неделно училище "Родолюбие" в Неапол и техните ръководители д–р Мая Падешка, Валентина Николова, доц. Таня Лекова. И допълва:

"Потънахме в средата на българските средновековни владетели и на просветителите – светите братя Кирил и Методий, така, както съм си ги представяла в далечните 1983/1985 години, когато нямаше интернет за изобилна информация както днес. Поздравления за подбраната музика на Малте Мартен, която не се натрапва, а води и гали. Благодаря на всички създатели на този оригинален, уникален филмов документ!"


"На брега на езерото Брачано Дора Николова Битау е сътворила една малка България, един истински исторически музей, в който пази цялата история за Асеневци, Шишман и Самуил... Чувството за принадлежност и нуждата да съхрани родовата памет са мотивът Дора да посвети голяма част от своето творчество на героите, владетелите и битките, през които са минали дедите ни, за да запазят това малко парче земя, която всички наричаме родина“, сподели преди време Венета Ненкова по повод срещата си с художничката. "Срещата беше организирана от колегите от Неапол. В нея взеха участие Валентина Николова и проф. Таня Лекова. Благодарим на Борис Славчев, който ни помогна да запечатаме тези ценни моменти“, отбеляза тя пред БТА.

Сред духовните и просветни центрове по света, в които са разположени картини на художничката, са манастирът "Сан Еутицио“ в Перуджа, Католическата църква в Сиатъл, училището "Меримонт Интернешънъл" в Рим, църквата "Св. Катерина от Сиена" в Ню Джърси, университетите в Сиатъл, Денвър (Колорадо), Уисконсин, Джорджтаун във Вашингтон, Австралия и Нова Зеландия, пояснява БТА.



Националната програма "Неразказаните истории на българите" е разработена от Министерството на образованието и науката и е финансирана от Министерския съвет. В нея могат да се включат всички желаещи български неделни училища, лекторите, които преподават български език в чужди университети, студентите, които изучават български.


Вижте още:







Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Възпитаници на българското училище в Дортмунд пресъздават приказни герои

Учениците от Българското неделно училище “Св. св. Кирил и Методий” Дортмунд заедно със своите учители ще влязат в ролите на герои от български народни приказки и ще изпълнят български народни песни, съобщиха от учебното заведение. По този начин –..

публикувано на 09.11.24 в 15:44
Деси Добрева и Деси Христова

Български деца в Ирландия се включват в създаването на мюзикъл по “Червената шапчица”

Певиците Деси Добрева и Деси Христова организират три интерактивни лекции работилници за българските деца в Ирландия на тема “Мюзикълите за деца и фолклорът в тях”. Заниманията ще се състоят днес и утре в българските неделни училища “Азбука”, “Райна..

публикувано на 09.11.24 в 10:38

Защо българите и гагаузите в Молдова не подкрепиха конституционния референдум за присъединяване към ЕС?

Населеният с българи район Тараклия и Гагаузката автономна област в Република Молдова гласуваха над 90% с "не" на референдума от 20 октомври 2024 г., на който молдовските граждани трябваше да решат дали одобряват конституционни промени, позволяващи..

публикувано на 09.11.24 в 10:10