Страната ни започва да печели редовно медали на летни олимпийски игри от 1952 г. Първият ро́ден спортист, върнал се с бронз от провелите се в Хелзинки игри, е боксьорът Борис Георгиев. Какъв ще е техният брой от настоящите игри във френската столица, олимпийската ни шампионка в гребането от Монреал през 1976 г. Здравка Йорданова не се нае да предвиди, тъй като в годините досега се е случвало да бъдем приятно изненадани с по-голям брой отличия от прогнозираните.  

• Прогноза предрича 9 медала за България от Париж, ние очакваме повече

Човекът, който запалва искрата на страстта към гребането у Здравка Йорданова, е бившият моряк Стефан Стойков, познат на всички като Чарли. Той ѝ предава базовите знания за гребането, а нейна лична треньорка става Красимира Жекова, чийто съпруг Николай Здравков също е известен треньор. Участва на републикански първенства, а още първата година печели шампионска титла за девойки и второ място в четворка. През 1976 г. гребането за жени за първи път влиза в олимпийската програма в канадския град Монреал.

• Български олимпийски успехи: От Оцетова и Йорданова до Румяна Нейкова – „златните гребла” на България

Какви са личните ѝ спомени от подготовката, самото състезание в двойка със Светла Оцетова, провело се на 24 юли 1976 г., спечелването на златния медал и случилото се след това, г-жа Йорданова разказа в специално интервю за Радио България:

"Беше една луда година. 10 месеца, прекарани в подготовка, без възможности за нищо друго, освен за това, за което си си поставил цел. И накрая, когато се получи, първото ми усещане беше за една много тежка работа, която вече е свършена и то добре. И след това вече постепенно започна осъзнаването на това, което е било свършено и спомени за отделни паметни моменти. Често разказваме за това как на английската кралица ѝ се наложи да стои изправена и да аплодира български екип. Лодката на Великобритания, родината на този спорт, беше на 12-та позиция. И понеже след края на състезанието се прави тур за овации и те се подреждат по реда на класирането – 1-2, 5-6 и във втора редица 7-8 до 12-ти, тя стоеше на крака на трибуните и аплодираше България и нашия екип."

Докато тече подготовката, в Монреал пристига певицата Йорданка Христова, чийто кратък концерт за спортистите те помнят с признателност.

Възможност да осмисли постижението олимпийската ни шампионка получава при посрещането им на родна земя, когато на летището ги очакват хиляди хора:

"У нас също беше много вълнуващо, защото като пристигнахме имаше церемония по посрещането. Вкъщи ме последва също една тайфа от приятели и познати. И чак на следващия ден, когато продължих да разказвам и исках да им покажа нещо, разбрах, че съм забравила част от багажите и се върнах да си ги взема".

На всеки участник в Олимпиадата Канада подарява по едно кленово дръвче, което Здравка не взима, както отпътувайки от Монреал, така и при връщането си у нас, за което съжалява, тъй като това би бил един чудесен символ и спомен за постижението им. То обаче е увековечено в мемориален парк, изграден около олимпийския стадион в Монреал. Тя разбира това години по-късно, когато пътува отново до там, за да покаже на сина си мястото, където е станала шампион:

"Върху едни огромни медни плочи са изписани имената на всички шампиони от онази олимпиада по спортове. Разбира се, сред тях е и моето име и тъй като имам близки, които живеят там, бяха ми изпратили снимка с текст, че когато им стане много тъжно, отиват там да се докоснат до името ми и да се зареждат с енергия."

"У нас твърдят, че сме голяма ценност, че сме герои и така нататък, но никой не мисли за историческата памет" – казва с огорчение Здравка Йорданова и споделя, че това пътуване, както и много други, в които вижда подобни паркове на олимпийската слава, провокират желанието ѝ и у нас да има подобно място, от което да научваме повече за наши спортни звезди от различни поколения, достигнали до най-високото отличие за един спортист – олимпийския медал:

"Първоначалната ми идея беше това да се случи между Националния стадион и Министерството на спорта, като някаква естествена връзка. При това и естествените дадености там го позволяват. Алея съществува и тя би могла тематично да се изгради в този вариант, като аз лично си представях долу при стадиона да има нещо като малко площадче и някакъв постамент, на който да стои олимпийският огън по време на щафети. Там биха могли да се извършват церемонии по изпращане и посрещане на олимпийска делегация, различни други събития. На това място функциите му биха могли да бъдат много полезни и да бъде интересно не само за софиянци, за българите, но и за туристи, които посещават страната. Смятам, че изграждането на такава алея просто е задължително."

• За Олимпийските игри с любов и гордост по български

Обособяването ѝ на посоченото място не налага и никакви инфраструктурни промени, тъй като алеята няма да бъде на пътното платно, а на съществуващия тротоар.

Снимки: БГНЕС, Национален музей на спорта, личен архив на Здравка Йорданова