Казват, че за да опознаеш дадено място, трябва не само да го видиш с очите си, но и да го вкусиш с небцето си. Всяко българско село, всеки град или регион си има своя специфичен дъх и аромат. Един от начините да ги опознаете са кулинарните маршрути, които набират широка популярност. Туристите гостуват в домове на местни домакини, където в непринудена обстановка те им показват как да приготвят типичните за този край вкусотии. Но има и съпътстващи преживявания:
В нея са представени десетки адреси на домакини от цяла България, желаещи да посрещат гости у дома, за да ги запознаят с тънкостите на местната кухня – става дума за автентични български гозби, превърнали се в част от културното наследство на даден регион. В Северозападна България можете да гостувате на турлаците, които ще ви покажат как да приготвите бел муж, в кюстендилско пък ще ви разкрият тънкостите на т.нар. скроб, в сърцето на Средна гора ще правите мандраджийски катми със сурватково тесто, а в селата на Източните Родопи ще ви организират "сусамов тур" и т.н.
Вижте още:
Оказва се, че традиционната българска кухня няма нищо общо с храните, предлагани в съвременните ресторанти, които се надпреварват в приготвянето на месо, най-вече под формата на скара.
"Аз не мога да кажа, че българската традиционна кухня набляга на месата, защото също като баниците, гозбите с месо са се правили само по специални поводи – семейни и църковни – отбелязва Гергана Кабаиванова. – По-скоро тестените изделия са ни традиция – пити, баници, мекици, траханата, която сме забравили, юфката…. Прилагат се всякакви форми на формоване на тестото, така че да то бъде запазено, изсушено или пък ферментирало и след време да бъде използвано."
Оказва се, че предците ни са консумирали предимно агнешко, овче и козе месо. Свинското се настанява трайно на българската трапеза доста по-късно– преди малко повече от век, просто защото отглеждането на прасета не е било толкова масово навремето. До наши дни обаче са останали традициите, свързани с консервирането на месни продукти – сушени, ферментирали, солени, в качета и т.н., научаваме от Гергана Кабаиванова. Иначе типични за българската кухня са едрите парчета месо, приготвяни със зеленчуци или пък само с лук или т.нар. яхнии – нещо, което българинът е пренесъл през вековете.
В наши дни цялото това богатство от автентични нашенски рецепти се съхранява от възрастни жени из селата. Интересът към кулинарните турове обаче е шанс да се съхрани и предаде нататък тази съкровищница от традиционни храни и рецепти.
"С нас пътуват предимно млади хора, като до момента работим предимно с български гости. 20-40-годишните са по-масовата ни аудитория. Те са склонни да пробват много вкусове и не се притесняват, когато на село им замирише на животни или домакинята излезе да ги посрещне по пеньоар. И аз се радвам, защото това е знак, че тази култура за развиване на селския туризъм и ценене на българската гастрономия има потенциал сред младите хора" – каза в заключение Гергана Кабаиванова.
Снимки: Пендара
По разнообразие на птици страната ни заема едно от челните места в Европа и попада в ТОП 5 на дестинациите за т.нар. бърдуочинг или орнитологичен туризъм на Стария континент, научаваме от разговора ни с д-р Георги Герджиков, който от години развежда..
Скалните венци, надвесени над река Русенски Лом и нейните притоци Бели, Черни и Мали Лом са магнит за природолюбители и търсачи на висок адреналин. Целият район е известен като Поломието или „Планина под равнината“. В течение на хилядолетията тук реките..
“София за начинаещи в 55 стъпки” – така се нарича туристическата обиколка на българската столица, организирана от Общинското предприятие „Туризъм“ (Visit Sofia). Безплатният пешеходен тур е подходящ за хора от всички възрасти, продължава 1 час и 45..
Винената култура в България преживява подем. Все повече места и събития привличат любители на виното и засилват интереса към винения туризъм. През..
Мокър сняг
Дъжд
Дъжд / Сняг