"Тракийски мистерии" представя бита, културата и вярванията на древните ни предци

Фестивалът "Тракийски мистерии" за четвърти път ни връща хилядолетия назад по нашите земи с възстановки, в които зрителите не просто се докосват до ритуалите, бита и вярванията на древни племена, но с помощта на художествени похвати стават съучастници.

Започвайки от Европейската нощ на музеите в София, отбивайки се в историческото селище Акве Калиде в Бургас, където траките превърнали лечебен извор в почитано светилище, и в пещера Магурата със скалните рисунки още от късния палеолит, фестивалът открехва врата към сцени и картини от времето на тракийската цивилизация.

Пламен Иванов пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Опитваме се да представим автентично преживяване на исторически места, свързани с нашето наследство, и на тази основа да изградим едно интерактивно пространство, като своеобразна сакрална територия, в която и зрителите, и участниците да се докоснат до най-древната култура, на която сме призвани да бъдем наследници" – казва Пламен Иванов, директор на фестивала и на Академия "Орфика".

"Мистерията на гетите" е следващото събитие от фестивалния календар, което ще се изиграе за първи път на 24 август и ще бъде пресъздадено сред декорите на Тракийската царска гробница в село Свещари недалеч от Исперих.

"Спектакълът ще представи възстановка на мистериите на царствените гети – разказва Пламен Иванов. – Оживяващите пазителки кариатиди* в свещеното пространство на хероона** ще ни въведат в тази мистична възкръсваща реалност. В нея ще присъства Залмоксис***, ще има и шествие, към което всички ще се присъединим под звуците на оригинална музика, драматургия, хореография, костюми. Наистина ще бъде вълнуващо и не може да се опише с думи това, което ще преживеем."

Седмица по-късно – на 31 август, в Античната куполна гробница "Кухата могила" край Поморие ще се състои още един нов спектакъл с името "Кабирска мистерия". Присъстващите ще участват в шествие на свитата на тракийския бог Дион и неговите менади****.

"Тези шествия са в традицията на древните орфически мистерии, чиято приемственост виждаме и в литийните шествия на християнската традиция и литургика – добавя Пламен Иванов. – Ще се срещнем и с мистичните кабири – пазители на свещените руни, за които говори Черноризец Храбър в "За буквите". Това са онези черти и резки, предхождащи фонетичното писмо."

Кулминацията на фестивала ще настъпи на 29 септември, когато през целия ден в Античния театър и на Римския стадион в Пловдив ще бъде разгърната богата целодневна програма. Дигиталният артист Диляна Ангелова ще представи в изложбата си "Тракийски мистерии" – обновена колекция от внушителни платна с орфическа символика. Цикъл с интерактивни лекции пък ще подготви ума и сетивата на присъстващите за предстоящите събития.

"След лекциите започва шествие, което ще призове гражданите и гостите на Пловдив да се присъединят към нас Античния театър, където ще бъде фестивалният полис – казва директорът на фестивала. – С помощта на ателиета и уъркшопи ще ги въведем в живота на древните ни предци – в техните бит и обредност. Ще се храним с тракийски обреден хляб, ще носим тракийски одежди, ще пием тракийско вино от тракийска керамика и ще преживяваме тази древна реалност, която възстановяваме за всички съвременни българи и европейци."

Макар и да прибягват до художествени форми, създателите на фестивала се опират на исторически факти, твърди Пламен Иванов.

"Стъпваме върху нашите мултидисциплинарни изследвания, които са на основата на древни документи, артефакти, глинени плочки със знаци, съдове, както и на свещения празничен календар, народната памет в обреди, вярвания, традиции, древни ладове – продължава той. – Въобще безкрайни са изворите, стига да има кой да ги събере и разчете. Покрай всичко това ние виждаме нишката на една непрекъсната традиция и пълна приемственост в културата и вярата на древните ни предци от мегалитната цивилизация, орфическото наследство, свещените обреди на празничния календар чак до християнството и до ден днешен. Това установяваме, но интерпретираме и актуализираме тази традиция чрез модерните методи на културата и изкуството, за да я представим жива пред нашите съвременници."