Украинският Болградски район е считан за своеобразна "столица" на бесарабските българи. Това е районът, в който живее най-компактно етническо българско население зад граница. Сънародниците ни намират убежище в Бесарабия и създават там своите села, бягайки преди повече от 200 години от османските нашественици. През вековете, макар откъснати от корена, те успяват да запазят своя език и култура, а ние, българите от България, едва от преди десетилетия започваме с интерес да откриваме за себе си съхраненото от тях етнографско съкровище. От едно от болградските села - Виноградовка, е родом нашата героиня Мария Николова, но в един момент съдбата я връща в прародината ѝ и днес живее в шуменското село Зайчино Ореше, община Нови пазар. Пред Христина Димитрова от БНР Шумен Мария споделя, че хората от родното ѝ място говорят помежду си на особен български език, изпъстрен с архаични и диалектни думи, макар да не пишат на него. А за възникването на селото разказва следното:
"Осем семейства са основали селото. Преди години то имаше около 8000 жители. Сега са останали около 3-4 хиляди. Но това е едно от големите села в Арцизки район, където има предимно българско население – село Задунаевка, където е бил Христо Ботев, е на 10 km оттам, селата Холмское, Островное (или Бабáта) и други такива български големи села. Всеки, откъдето се е изселил, си е запазил диалекта, обичаите и си държи на българското."
Част от българите във Виноградовка са потомци на изселници от Шопския край, другата – от Сливенския.
"Знам от това, кое съм преживяла, че нашите хора от тоз край, в който съм родена, много обичат България. Като чуят българска музика, замират и слушат. Моята майка, Бог да я прости, много хубаво пееше. Страхотни песни пееше, аз ги чувам сега – шопите пеят такива песни. Тези, протяжните. Запазили са си българското – хорáта, песните, обичаите и това ги държи, може би. Те се чувстват българи, те са българи", категорична е Мария.
Отворена, енергичен творец на собствената си съдба и надарена с тънко чувство за хумор, днес - точно 30 години след пристигането си в България на 6 септември 1994 г., Мария е категорична: "Вече мисля на български", т.е. чувства се в България у дома и на място.
С диплома на инженер от Академията по хранително-вкусова промишленост в Одеса в родната си Украйна, събеседничката ни се изкачва по йерархичната стълбица от лаборант до началник на два цеха – сладкарски и консервен, в завод в Арциз. И изведнъж, на 33-годишна възраст, тя взима решение да се премести в България, водена от любовта. Но условието е новият ѝ мъж да приеме детето от първия ѝ брак, а както по-късно се оказва - и "цялото голямо италианско семейство", и той ги приел с отворени обятия, споделя през смях Мария.
"Имам син от първия брак, той е тук с мен. Преселих и двете си сестри, тук са женени. През 1998 година доведох и майка си, и баща си. Така че моят прапрапрадядо е изселил семейството в Украйна, а аз го върнах обратно" – разказва сънародничката ни.
Своеобразен мост между предишния живот и този в Зайчино Ореше за Мария става вторият ѝ син, който се ражда на българска земя.
"Много ми хареса селото. Отначало нямах работа, защото родих малкия син. Нямаше кой да го гледа. След това детска градина нямаше. И когато синът ми тръгна в 1. клас и аз тръгнах на работа. Практически аз дотогава не пишех на български. Той започна Първи клас и аз започнах Първи клас, - смее се Мария. - Почнах работа в общината, където отговарях за временната заетост. Разбира се, имаше колежки, които ме гледаха не като българка, а като рускиня. Оказва се, че там, в Украйна, съм българка, а тук съм рускиня, защото съм дошла от там, макар че съм българка и там, и тук."
Още в първите дни в Общината Мария Николова се запознава с Мюзеям Али, нейна колежка, която с готовност ѝ помага да навлезе в трудовото ежедневие. Това дава началото на истинско приятелство, което продължава и днес. След толкова години Мюзеям и Мария са все така рамо до рамо, само че вече като председател и заместник-председател на женското сдружение "Хаячи" в Нови пазар, работещо за интеграцията на уязвими групи и право на достоен живот на всеки член на обществото – мисия, на която и двете се посвещават всеотдайно.
Чуйте цялото интервю, в което с Мария Николова разказва за пътя си от украинското село Виноградовка до българското Зайчино Ореше, за трудностите и радостите, за приятелствата и как войната променя родните ѝ места. С нея разговаря Христина Димитрова от БНР-Видин:
Текст: Миглена Иванова /по интервю на Христина Димитрова от БНР Шумен/
Снимки: Радио Шумен, архив , villagelife.bg
Писател, преводач, журналист, представител на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, Милена Селими не спира да популяризира българската литература, култура, ценности и традиции. Едно от най-новите й професионални постижения е..
Още по-пъстър парламент очерта вотът на избирателите на предсрочните парламентарни избори от 27 октомври. Първоначалните прогнози вещаеха 9-партийно Народно събрание, но резултатите, които ЦИК провъзгласи след обработване на всички протоколи попариха..
Вот по инерция. Вот с последна капчица надежда, че утре всичко ще бъде наред и ще се чуем по изборен повод след четири години. Вот на огорчение от политиците, от нас самите, от други там, които не са гласували. "Нагласите са много..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на..
В българското посолство в Белград няма постъпили данни за пострадали български граждани при срутването на навес на жп гара в Нови Сад, съобщиха..