Имало едно време един необикновен квартал. От него започвал строежът на Стара София, защото се намирал между Двореца и гарата – основният път, който свързвал живота в града. В това пространство хората не просто задоволявали своята човешка потребност да общуват, но с порива си да дават най-доброто повлиявали и на архитектурното, културното и предприемаческото развитие на столицата.

Тазгодишното издание на фестивала "КвАРТал" ни връща именно в онова изгубено време, за да почувстваме душата на града, каквато е била преди 9 септември 1944 г.

"Вече почти девет години инициативата "КвАРТал" се бори да имаме стар център, защото София го заслужава – казва Мартина Стефанова, организатор на фестивала. – Старият бохемски квартал, който е и първият в столицата, се намира между булевардите "Дондуков", "Княгиня Мария Луиза", "Сливница" и "Васил Левски", а по средата "Раковски" метафорично го разделя на два бели дроба. Тук са се разполагали множество занаятчийници, тържищата пред банята, а наоколо витаят историите на къщите и на възрожденците, лекарите, търговците. Това е било също културна точка и в нея се е намирала "Галерията на шестте" – една от първите, от която тръгва българското изкуство в началото на 20-те години на миналия век. Много неща ще ни пренесат в "Духа на Стара София", каквото е името на фестивала, там, където паметта е останала. Целта ни е да я изкараме наяве и да разкажем историята преди да изчезне или да бъде подменена."

От 13 до 15 септември столичани и гостите на града ще могат да се разходят по специално "освободени" пешеходни улици, да се включат в някои от историческите турове, да послушат музика от епохата, да рисуват графити, да се преобразят чрез ретро облекла, да се насладят на шествието от ретро автомобили и на инсталацията "Светлина от миналото". На форума "КвАРТал" в присъствието на собственици на сгради, представители на институциите и политици ще бъде поставен и въпросът за опазването и реновирането на културното наследство.

"Едно от основните неща е да запазим къщите, но това е изключително трудна задача, защото голяма част от тях са извадени от списъка с паметници на културата, а други са нарочени за бутане. И когато се отвори този списък, се появява страшната картина, че 70% от построеното в квартала трябва да бъде сринато и наново застроено", разкрива тъжната картина Мартина Стефанова. Тя обаче таи в себе си и късче надежда – виждайки как кварталът с помощта на гражданските усилия, пример за които е "КвАРТал", започва да се променя и от упадъка, настъпил с идването на комунистическия режим, постепенно се превръща в чаровно място пазител на история. Затова и ни повежда към една от любимите си оцелели сгради, която е построена през 1911 г. за семейството на Захари Футеков – книгоиздател и брат на Райна Княгиня.

"Открихме я преди няколко месеца – казва тя. – Къщата се намира на ъгъла на "Бенковски" и "Дондуков", скрита за дървета и непокътната. Тя трудно привлича вниманието, освен ако не я погледнем през погледа на някой професионалист, вглеждащ се в детайлите. Сградата обаче е уникално произведение на изкуството от периода на сецесиона, когато в зараждащата се техническа революция – подобно на днешната дигитална, хората са искали да избягат от масовото производство и да се върнат към природата. Именно това е причината да се появи движението Ар нуво, повтарящо флоралните мотиви върху сградите. Такава е и къщата на Футекови, тъй като от вратата, балконите и фасадата всичко е като една рисунка. Но най-интересното е, че отпред – откъм страната на "Дондуков", стои орел с разперени криле, който държи в краката си лаврови клонки и свитък с надпис: Vincit Veritas ("Истината побеждава"). И това е много вдъхновяващо за времето, в което живеем."

Бохемският квартал, както го наричали софиянци, бил предпочитано място за видни представители на писателската гилдия – Иван Вазов, Пейо Яворов, Гео Милев, Боян Болгар, на медицинската фамилия Елмазови, на журналиста Йосиф Хербст, чиято трагична съдба съпругата му буквално онагледявала по улиците в идеалния център на града.

"Един от най-емблематичните журналисти първи публикува новината за атентата в църквата "Света Неделя" и може би това му коства главата, защото в чистките на следващия ден изчезва безследно заедно с Гео Милев – разказва Мартина Стефанова. – Години наред съпругата му Виола – дъщеря на Петко Каравелов, ще търси Йосиф Хербст, облечена в рокля с пришит голям негов портрет. Загубила разсъдъка си, тя обикаля центъра на София и пита минувачите: "Не сте ли виждали мъжа ми?" Това наподобява на един трагичен пърформанс."

Но идеалният център на София имал и своята парижка страна.

"Тогава хората живеели по-свободно и по-щастливо, защото мястото било известно и като "Квартал на червените фенери" – продължава разказа си организаторът на фестивала. – В него имало много кафе шансони, в които шансонетки изпълнявали своите песни. Градските дами никак не одобрявали техните джентълмени да обикалят тези заведения, най-емблематичното от които бил ресторант "Гамбринус", но такова било времето. Там се събирали господата и докато във вътрешната част – между два етажа и балконите отстрани, разпивали, се издигал техният цигарен дим. Привършвали към 4:00 часа, след което се отправяли рано сутрин в близкото заведение да ядат шкембе чорба."

Животът на един българин в онези години бил приятен, културен, разцъфващ и бохемски, според Мартина Стефанова. Това е времето след Освобождението (1878г.), когато, по думите й, първите държавници и будители оставят ярка следа за бъдещите поколения; това е епохата, в която българската интелигенция пътува в Европа и общува с големи личности във Виена, Париж и други столици.

"Много интересно е, че именно в началото на миналия век биват поставяни първите съвременни конструктивистки театрални пиеси в Народния театър – добавя Мартина Стефанова. – Подобни постановки дори и днес трудно можем да видим, защото вероятно няма да бъдат допуснати от някоя консервативна управа. Актьорите са излизали в костюми, наподобяващи стила на Пикасо – геометрични фигури вместо тела. Друг интересен факт е, че визията на "КвАРТал фестивал 2024 – Духът на Стара София" е вдъхновена от създателя на столичния герб Харалампи Тачев, който изработва детайлите върху емблематични сгради като Централната баня и Халите и е възприеман като първия български декоратор."

Всички тези интелигентни и напредничави хора живеели в съдружие, желаели да се развиват и да вървят към светлото бъдеще, докато през 1944 г. не настъпила истинска катастрофа с новите управници, които не се посвенили да унищожат интелигенцията и буржоазния живот. Комунистите започнали да събарят или да национализират сградите на столичната бохема, на тяхното място да издигат ъгловати, лишени от въображение и дух постройки, пространството все повече опустявало и животът сякаш спрял. До началото на 2000 г., когато първите търговци със своите дюкянчета пристъпили в смятания за опасен дълги години квартал.

"Благодарение на тези близо 9 години можем да се разходим по същите улици и да видим, че имат съвсем друга визия – сградите са реновирани, има готините локации и магазинчета, отворени по долните етажи на къщите както едно време, към нас за помощ и съвет непрекъснато се обръщат нови съседи – заявява Мартина Стефанова. – Така че наистина променяме съзнанието и предизвикваме гражданска будност. Промените ги правим ние, хората, и ако не ги поискаме гръмогласно, няма да се случат. В един момент това каре трябва да се превърне в съхранен архитектурен ансамбъл и ако нещо се строи, да бъде подобно или в хармония с останалата част. Високото строителство е абсолютно забранено, защото хвърля сянка на малките улици и тотално унищожава визията на стария център."

Как градската среда се отразява върху всички нас и като дух, и като възпитание, и като достойнство и можем ли да я виним донякъде за недъзите, които сполетяват съвременното ни общество?

"Ние живеем в изключително разглобена градска среда на призрачни сгради от миналото, полуразрушени или изоставени строежи, в някакъв остатък от див капитализъм с желанието да строим огромни жилищни комплекси – отговаря Мартина Стефанова. – Те обаче не притежават онзи детайл, онова изкуство, които да привлекат погледа. След прехода много набързо яхнахме капитализма и опитвайки се да догоним Запада, в бързината на новото време оставихме образованието и културата на заден план. Но това догонване става и чрез тях, а ние като абсолютни диваци изгубихме паметта за репресивния режим, целял да унищожи всичко зародило се пред 1944 г. Затова и нашата цел е да възвърнем тази памет, защото без култура нямаме ценности, нямаме образование и ще се озовем обратно в пещерите. Така че от нас зависи да говорим за своите история и култура, за да ги опазим и да не позволяваме да бъдат подменени заради други интереси. Паметта е изключително важна – трябва да я извадим още от времето, когато и Ботев, и Левски са се борили за европейското развитие на България. Тогава сме имали тази посока и неслучайно можем да гледаме всички тези красиви сгради. Преходът вече е минало и е време отново да си върнем ценностната система."

"Духът на Стара София" ни отвежда във времето, когато се е строила новата България и новата българска столица, когато е имало културен обмен между много страни и той е развивал духа, образованието, съзнанието. "Това е нашето послание – че без история няма бъдеще, така че нека я познаваме и помним. И още нещо – истинският патриот е този, който се грижи за историята и иска да я пренесе в бъдещето", казва Мартина Стефанова.

Имало едно време един квартал в центъра на един европейски град, чийто бохемски дух бил упоен от придошлите от селата пролетарии. Но тъй като духът бил безсмъртен, писано му било да възвърне силите си. Ако се разходите от 13 до 15 септември в някогашните му владения, ще усетите полъх от отишлите си за десетилетия, ала прииждащи отново времена.

Автор: Диана Цанкова

Снимки: КвАРТал Фестивал, БТА, БГНЕС