През настоящата 2024 г. се навършват 200 години от появата на т.нар. "Буквар с различни поучения". Това е оригиналното заглавие на книгата, по-известна като "Рибния буквар", чийто автор е видният възрожденец д-р Петър Берон. Става дума за първия български учебник, написан на разговорен език със светско съдържание. Специалистите го определят като революционен и като първа крачка към съвременното българско гражданско образование.
Но появилият се през 1824 г. "Рибен буквар" не е точно буквар, според съвременните представи. Той представлява малка детска енциклопедия, която давала основни познания за българския език, физиката и аритметиката. Съдържа още молитви, нравствени поучения, добри съвети, басни, както и 12 красиви, макар и леко наивистични илюстрации на животни. На последната страница от илюстрациите са изобразени кит и делфин, което става причина букварът да бъде наречен "Рибен", тъй като хората по онова време смятали, че това са риби.
"Това е първата книга на новобългарски език. В самата книга се дава превес на светското образование, на неща свързани, да кажем, с аритметика, физика, биология... Църковните молитви и нещата, свързани с вярата са включени само в един от общо 8 раздела" - поясни в интервю за БНР "Хоризонт" докторът по история Теодор Борисов. Той е редактор на луксозното издание на "Рибния Буквар", което излезе наскоро по случай 200-годишния юбилей на книгата.
Новото издание е дело на Сдружение "Българска история" и се отличава с това, че паралелно до оригиналните текстове, е добавен и осъвремененият им текст, така че читателят спокойно да проследи и сравни ред по ред написаното.
"Това е едно фототипно издание. В него е представена най-първата версия на буквара. А той излиза през 1824 г. в Брашов или както се казвал градът тогава Кронщад– казва Теодор Борисов. – Идеята беше този учебник да се издаде в превод на съвременен български език, защото това е една от задължителните книги за всеки българин. Въвеждащият предговор от д-р Ива Трифонова от Кирило-Методиевския научен център към БАН ни запознава и с личността на самия д-р Берон - един изключителен наш възрожденец, който за жалост в представите на мнозина се свързва единствено с лика му върху банкнотата от 10 лв. И се надяваме чрез това издание да провокираме интерес както към самата книга, така и към личността на нейния автор."
Д-р Петър Берон заема мястото си на един от най-образованите българи за времето си. Той пръв обръща поглед към новото, европейското образование, като главен залог за бързо и успешно развитие на зараждащото се новобългарско общество. Неговата грижа за българските училища, за издаване на учебници на български език и за българската просвета откриваме още в послесловието на Рибния буквар.
"Истината е, че познанието, което тогава са имали, естествено е било много по-свито, по-концентрирано, отколкото в днешния информационен век. Въпреки това, за човек като д-р Петър Берон да се заеме с такъв труд и сам да пише подобна книга било, за времето си, голямо и значимо начинание. Самият той е доктор, специализирал е в Хайделберг и Мюнхен, дисретацията му е свързана с акушерство и гинекология. През годините той има над 30 тома научна литература, владеел е 8 езика. Писал е на 5 от тях, в т.ч. на латински и френски. И вътре, в Рибния буквар могат да се намери отглас от някои негови изследвания. И смятам, че Рибният буквар е едно издание, което е за всеки българки дом."
Вижте още: „О'Писменехъ” – приказна история за еволюцията на писмото и буквите
Текст: Венета Николова /по интервю на Наталия Ганчовска, БНР-"Хоризонт"
Снимки: БГНЕС, Сдружение "Българска история"История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се..