Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Когато пушката се превръща във флейта – Константин Златев и изкуството с послание за мир

Българинът гради кариера в Америка, но пандемията го подтиква да се завърне в родината

4
Снимка: madeinconstantine.com

Преди 27 години несигурността, в която се намира страната ни, но и страстта към катеренето, кара сънародника ни Константин Златев да нарами своята раница и с около 3000 долара да поеме към една мечта – да изкачи някой от скалните върхове в американския национален парк Йосемити, разположен в щата Калифорния.

"Желанието ми да остана се породи, защото исках да продължа да се катеря и да се развивам в тази среда. Катеренето там е много по-различно от навсякъде другаде в Европа. Скалите са съставени от гранит, по който има изключително гладки цепнатини, в които трябва да знаеш как да стъпиш. В Европа имаме варовикови или гранитни скали, в които винаги има някакви места, за които можеш да се хванеш" – разказва за предизвикателствата на катерача Константин Златев.

Един от първите хора, с които се запознава покрай тази страст, притежава фирма за поддръжка на дървета, където българинът започва работа, за да може да закупи нужната му за изкачванията екипировка. Скоро след това, обаче, се преориентира към свой бизнес:

"Живеейки сред катерачи, аз създадох компания, която произвеждаше спортна и планинарска екипировка. Първите им прототипи бяха шити в България и внасяни след това в САЩ. В този процес обаче ми стана ясно, че имам нужда от по-сериозно обучение, посветено на дизайна. Избрах индустриалния дизайн и дълго време работих като дизайнер на компютърни технологии. В един момент станах част и от няколко проекта на НАСА, разработвайки сателити на частната компания, с която агенцията работеше. Сателитите трябваше да могат да заснемат и предават 24-часово до Земята."


Българинът започва да се занимава с изкуство, заради опита си в индустриалния дизайн, който не му доставя достатъчно удоволствие. Посвещава се на модерното му направление.

С появата на Covid-19 обаче изкуството е една от сферите, в които пандемията се усеща най-силно, а поръчките намаляват драстично или изчезват напълно. Така е и за Константин, който признава, че в продължение на повече от две години, не получавал нито един имейл.

"Въпреки че за нас бяха тежки години от гледна точка на загуби в семейството – баща ми почина, както и майката на жена ми, все пак ни дадоха възможност да преосмислим живота си и това накъде отиваме. Бяхме заседнали в Пакистан, откъдето е съпругата ми и три месеца не можахме да напуснем, защото всичко затвори. Дори и затова съм благодарен, тъй като успяхме да имаме повече време с нейното семейство, с което преди това сме се виждали за по няколко дни. При първата възможност за полети, дойдохме в България, където отседнахме за 9 месеца при баща ми. В момента сме в Габрово, защото моите родители живееха там, близо до града и имаме това място, на което можем да сме. С две думи – колкото и ужасен да беше ковидът за някои хора, на нас ни помогна да вземем по-скоро решението да се преместим в България."

Почти всичко в кариерата ми на художник и скулптор започна в Америка, споделя пред Радио България Константин Златев, а интерес към творбите му проявяват колекционери на съвременно изкуство в Ню Йорк и Сан Франциско. Днес, живеейки до географския център на родината, той продължава да създава своите творби и да отправя послания към подпаления от война и насилие свят. Като контрапункт на увеличаващия се брой инциденти, в които невинни млади хора загиват при безразборна стрелба на публични места в САЩ, българинът използва оръжието така, че да направи нещо противоположно на това, за което е създадено. Така се появяват две флейти, направени от двуцевни ловни пушки.

"Тези пушки, които превърнах в роботизирани инсталации са общо шест – те са доста трудоемки, отнема поне една година, защото аз искам да ги направя по точно определен начин. Оръжията притежават един много силен и съблазнителен език, породен от тяхната перфектност. Когато деактивирам оръжието и променям неговата функция искам да използвам същия този език на перфектност, за да покажа, че можем да влагаме усилията си в нещо различно. Наблюдавам, че ние, хората, използваме най-добрите си ресурси, за да създаваме оръжия, но оръжията днес не са така прости като тези, с които аз работя. Една модерна война с ядрени оръжия, не е като Руско-турската освободителна война, няколко години след която, можеш да продължиш да засяваш земята си и да заживееш нормално. Една такава война би унищожила всичко завинаги."

Чуйте историята на Константин Златев за пътя до Америка, Пакистан, а после обратно и вдъхновението, което човешката агресия провокира в творчеството му:



Снимки: Facebook / Made in Constantine, Structura Gallery, madeinconstantine.com


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

De Là Trâp, българският рапър от Маями: "Възможностите зависят от перспективата на човек"

De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..

публикувано на 14.11.24 в 10:00
Христо Цокев, „Събор на светите апостоли“

Христо Цокев – един от първите художници с академично образование преди Освобождението

Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..

публикувано на 01.11.24 в 06:55

Българка ще бъде водещ на Националните театрални награди "Фауст" в Германия

"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..

публикувано на 31.10.24 в 13:25