Поредните предсрочни избори вече са зад гърба ни, но извън леко повишената избирателна активност, в сравнение с вота през юни тази година, все още е трудно да се прогнозират политическите конфигурации, които ще дадат шанс за формирането на редовно правителство, излъчено от състава на 51-ото Народно събрание. Единственото сигурно преди обявяването на окончателните резултати от ЦИК сякаш е първото място на коалицията ГЕРБ-СДС, която като победител вече обяви, че ще направи всичко възможно за съставяне на правителство.
По думите на политолога Ивайло Илиев обаче, преди подобна заявка, е важно от коалицията да отговорят на няколко често задавани въпроса:
"Първият въпрос е, защо стигнахме до тези избори, след които отново говорим за някаква форма на разбирателство между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, постигнато на масата за преговори. Вторият въпрос, чийто отговор очакваме е, дали ще има едно ново начало в ГЕРБ, или ще създаде ясно мнозинство с ПП-ДБ, което да не му се наложи силово да гласува партиен кабинет, с партиен премиер (каквито заявки ГЕРБ даде по време на кампанията), а по-скоро по време на тези трудни преговори да бъдат договорени планове за реформи, антикорупционното законодателство, съставите на регулаторните органи и т.н. Тоест въпросът, който ни доведе до тези избори – дали Бойко Борисов ще успее да се откачи от някакво влияние от други хора, трябва да намери своя отговор в следващите няколко денонощия, иначе няма как да стартира изобщо работата на парламента."
И ако мнението на Ивайло Илиев звучи по-скоро реалистично, то Татяна Буруджиева е донякъде скептична за възможността преговорите между двете коалиции да са успешни:
"ПП-ДБ не отчитат, че стават все по-малки от ГЕРБ и освен това тяхното спасение се дължи основно на партньорите им от ДСБ и "Да, България". Фактът, че не отчиташ до каква степен нито можеш да достигнеш до хората, нито хората проявяват активност да се приближат до теб, показва, че в преговорите ще имаме неадекватно поведение от страна на политическите сили. Адекватността означава всеки да си види мястото, на което избирателят го е поставил и да го разбере."
Все пак, възможности за съставянето на кабинет Буруджиева вижда в две посоки:
"Единият вариант е "Продължаваме промяната" и най-вече "Демократична България" да са прагматични партии и да оформят две парламентарни групи. Ако се стигне до разцепление, има възможност да се състави правителство с ДБ, ИТН и с БСП. Това ще е програмно правителство с ясна политическа отговорност, в което всеки да си носи кръста в управлението. Другият вариант е да се потърси подкрепа от някое от двете ДПС-та. Разцеплението в Движението за права и свободи води до два резултата. Първият е, че ДПС вече не може да е балансьор в българската политика и това е добрата новина. Така няма да се влиза в управлението през задния вход. Второ, сборният им резултат показва, че те са втора политическа сила. Така че вариантите са или за ясна ориентирана вдясно и работеща с ЕК и с ЕНП коалиция, или широко коалиционно представено правителство, фокусирано на програма, а не на десни ценности" – прогнозира Буруджиева.
При 100% обработени протоколи от паралелното броене, с взети предвид и гласовете на сънародниците ни зад граница, социологическата агенция "Галъп интернешънъл", с която БНР си партнира и на тези избори обяви, че в 51-вото Народно събрание народни представители ще имат 9 политически субекта – ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, Възраждане, Има такъв народ, БСП, Алианс за права и свободи, ДПС-Ново начало, МЕЧ и Величие.
Може би за първи път парламентът ще бъде толкова шарен – посочи Яница Петкова от "Галъп интернешънъл болкан" и допълни:
"Виждаме нов парламент с 9 политически сили, който е силно фрагментиран. Доста партньори ще трябва да се обединят, за да се получи някакво мнозинство в НС. Дали ще бъде стабилно или не, предстои да видим. Този път имаме доста сериозни заявки за започване на преговори за управление, така че през следващите дни и седмици, със сигурност, ще бъде интересно".
Съставил: Йоан Колев по интервюта на БНР-Пловдив и БНР-Радио София
Снимки: БТА, личен архив
На четиристранна среща на вътрешните министри на България, Унгария, Австрия и Румъния, която се проведе на 22 ноември в Будапеща, стана ясно, че Австрия вдига ветото си и вероятно от началото на 2025 г. България и Румъния ще станат пълноправни членки на..
След поредния неуспешен опит за избор на председател на Народното събрание народните представители ще продължат да заседават от 10ч. на 22 ноември. На последното гласуване в сряда, 20 ноември, събралите най-много подкрепа бяха кандидатурите на Рая..
Над 35% от гражданите подкрепят идеята предсрочните парламентарни избори от 27 октомври т.г. да бъдат изцяло касирани, показва национално проучване, финансирано и осъществено съвместно от бТВ и "Маркет линкс". Според 26% от анкетираните изборите..
На четиристранна среща на вътрешните министри на България, Унгария, Австрия и Румъния, която се проведе на 22 ноември в Будапеща, стана ясно, че Австрия..
Разкъсана облачност