Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как шеф Шаранков избра Родопите пред Лондон и създаде различна концепция за храната и родолюбието

4
Снимка: Гергана Бабаджанова

От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската кухня, той се завръща в България. У нас Петко се установява със семейството си в село Косово, за да наложи нови стандарти в нашата haute cuisine(изискана кулинария). Но защо реномиран шеф готвач с близо 20-годишен стаж в елитни чуждестранни ресторанти, човек който е ръководил кухни на световно утвърдени вериги решава да зареже всичко и да "експериментира" в село с 40-ина постоянни жители?

"Когато отидох във Великобритания през 2005-2006 г., бях с идеята, че искам да се уча от най-добрите. Тогава Великобритания беше "на върха на копието" откъм кулинарията. Прекарах достатъчно време в такива кухни, научих доста неща и след 10-15 г., с 2 деца, със семейство, стигнах до момент в кариерата си, когато ми се искаше да направя нещо свое. Защото, когато работиш на такива места, други диктуват правилата. Ти можеш само да даваш съвети, но си зъбчатка в една голяма машина", казва Петко Шаранков в интервю за Радио България.


От месец юли шеф Шаранков ръководи свой ресторант, в който предлага авторска кухня, не по-малко достойна за звездите на "Мишлен". Твърди, че в Косово попада съвсем случайно. Разбрал от приятел, че търсели майстор готвач за механа в селото:

"Дотогава си нямах представа за село Косово. Знаех къде се намира, но знаех, че е малко забутано и когато за пръв път се качих там, видях, че мястото е магично. Аз имам дълбока връзка с Родопите и когато застанах на чардака, където е механата и се огледах към планините и хълмовете около мен си казах "ОК, тук е добро място!". Дори нямаше значение дали ще е успешен реторантът или не. На мен просто мястото ми хареса."

За шеф Шаранков, готвенето не е просто приготвяне на храна, а изкуство. Това е начин да се свържеш с хората, да им разкажеш истории от миналото и да им предложишнеповторимо изживяване не само за небцето, но и душата.

"Имах привилегията да отрасна при баби. И това, което гоня в храната са тези стари вкусове, с които съм отраснал. Нещата, с които, като съм се събуждал всяка сутрин, са ме хранели, които съм ял за вечеря при тях и които някой ми е сготвил с любов и желание. И тези вкусове са ми много любими. За мен това е българската кухня. Използвам местни продукти и разчитам на стари начини на готвене, предавани през поколения в района. Всичко при нас идва от близките ферми. Месото ни е от малки скотовъдства, киселото ни мляко - също, т.е. от не повече от 30-ина км от Косово. И когато вземеш тези чисти продукти и ги прекараш през технологичния ми опит,свързан с т.нар. high-end cuisine /изискана кухня/ във Великобритания, крайният резултат е амалгама от класически вкусове, но с модерни техники"- обяснява шеф Шаранков.


Интересът към неговите кулинарни превъплъщения не закъснява, още повече, че механата се намира в едно от най-живописните родопски селца. Все повече гурмета – българи и чужденци, посещават Косово не само заради красивите каменни къщи, накацали по склоновете на планината, но и заради авторската кулинария на майстор-готвача. "Тези хора не идват само за да консумират храна и напитки, а искат да комуникират с мен, те се интересуват с какви технологии е приготвено, откъде идват продуктите", казва шеф Шаранков.Благодарение на концепцията му за съвременна родопска кухня, село Косово е напът да се превърне в поредната дестинация за гурме туризъм у нас.

Вижте още: 


Снимки: Гергана Бабаджанова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Проф. Теодора Драгостинова

Проф. Теодора Драгостинова изследва исторически процеси на Балканите от Щатския университет в Охайо

През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..

публикувано на 16.12.24 в 10:35

Александра Карастоянова-Херментин се нарежда сред съвременните композитори, признати в цял свят

Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на..

публикувано на 04.12.24 в 10:15
Нуредин Нурединай

Нуредин Нурединай от Гора: "Трябва да се върнем към човешките ценности и да опазим идентичността си"

Нуредин Нурединай  произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи ( Преброяване`2023 ) .  В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо..

публикувано на 24.11.24 в 20:15