През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта е даден по-късно в Националния исторически музей в Бояна. Преди официалната част Буш, съпроводен от директора на институцията Божидар Димитров, разглежда експозицията. Особено е впечатлен от тракийските съкровища. Гостът задава въпрос, колко са тракийските могили в България? Отговарят му, че са най-малко 15 000. "Колко сте проучили?", задава доуточняващ въпрос Буш. Божидар Димитров отговаря смутено, че са около 1000. С тексаски прагматизъм Буш препоръчва – "Ами копайте ги тогава, копайте ги!".
Винаги си спомням тази история, която ми разказа покойният вече проф. Димитров, когато стане дума за археолога д-р Георги Китов. Спомням си я и когато стане дума за иманярската напаст, която от векове дълбае и ограбва същите тези тракийски могили. Днес по ред причини няма български археолог, който да проучва и спасява тракийското наследство в българските земи с темповете, които го правеше година след година експедицията ТЕМП –"Траколожка експедиция за могилни проучвания", ръководена от Георги Китов. С бързината на своите проучвания, археологът често успяваше да изпревари иманярите. Тяхната мафия и високопоставени покровители, сред които имаше и хора с тежки научни титли заплашваха Китов дори с убийство. Недоволните от успехите на археолога в гилдията успяха временно да забранят неговите проучвания през 2001 г. Звани и незвани експерти обвиняваха Китов, че за да пести време използва тежка техника за разкриване на гробниците, но пропускаха да отчетат, че преди това на терен се използваха най-модерните геофизични уреди за проучване на обекта.
Най-успешният сезон за Георги Китов, който остави неговото име завинаги в историята на българската и световната археология е през 2004 г. В т. нар. от изследователя Долина на тракийските царе, между градовете Шипка, Казанлък и Крън, през лятото е проучена могилата Светицата. Под насипа излиза зидан гроб. Вътре покойникът е положен със златна маска от 24 карата, тежаща над 620 гр. Видимо владетелят е портретуван, за да бъде познат и приет в отвъдното. Във вечността е изпратен със златен пръстен печат, върху който е изобразен гол атлет. По-късно е предположено, че откритието е владетелски гроб на одриския цар Терес I от V-ти век пр. Хр. Запазено е и цялото царско въоръжение, броня, колчан със стрели, два меча, върхове на копия, глинени и метални съдове, чаши, включително и сребърна. Според Китов маската, която е най-масивната откривана до момента на Балканите е била използвана и като фиала. Тракийският владетел първо изпивал от нея свещеното вино в орфически ритуал. После се преобразявал, слагал съда на лицето си като маска и вдъхвал страхопочитание у своите поданици.
През есента на 2004 г. експедицията ТЕМП започва проучването на нов близък обект. Заради обраслите дървета, могилата е наречена Голямата Косматка. В недрата си от векове тя е съхранила една от малкото неограбени още през античността тракийски гробници. Модерните иманяри също нямали шанс да се ориентират в терена, защото на Голямата Косматка металотърсачите им често пищяли напразно. Отдолу, вместо мечтаното злато излизали гранати от Руско-турската освободителна война. На височината през 1878 година е бил разположен щабът на Вейсел паша и един от главните турски редути. Така по неочакван начин защитната военна позиция опазила и царското тракийско минало.
"Календарът сочеше 21 септември 2004 г." – пише д-р Китов в своята книга "Могили, храмове, гробници – записки на един могилар”. Един от едрите камъни в насипа на могилата не помръдва. Постепенно четката изчиства облика на мъжка бронзова глава в почти естествен размер. Предадени експресивно, брадата, мустаците и косата на мъжа са релефно начупени, но причесани. Орловият нос и най-вече погледът му будят почит и възхищение. Скулпторът е предал дори бенка и белег от рана върху лявата буза. След почистването на находката изпъква пронизващият поглед. Пресъздаден е със стъклена паста и стрит алабастър за зениците. Миглите и веждите са подчертани от тънки медни пластинки и придават съвършен реализъм на образа.
Новината за открития ценен артефакт обикаля региона и само след 2 часа никому неизвестна охранителна фирма идва и си предлага услугите на учените да пази обекта. Подозирайки, че това е иманярска банда Китов веднага иска намесата на полицията. Въпреки известно забавяне и суетене силите на реда поемат охраната на могилата през следващите седмици. Отварянето на гробницата става на 4 октомври и е документирано на видео. Под светлината на електрическо фенерче Китов е първият човек влязъл в гробната камера след 23 века.
Самата гробница е строена два века преди символичното погребение на цар Севт III. Спекулира се, че съоръжението първоначално е използвана за храм. Навътре води 13 метров дромос-коридор, покрит с гредоред. След това се преминава през първата каменна врата, водеща в правоъгълно помещение. Върху каменните плочи на земята е открит скелет от жертвоприношение на кон. Каменната врата към следващото кръгло помещение се е затваряла от две крила. Те са украсени от изпъкнати защитни медальони с образите на Горгона Медуза и на Хелиос. Най-високата точка в свода на масивния купол в кръглото помещение е високо 4,5 м. На пода са открити три зъба от 12-годишно дете и клонче от златен венец. В третото правоъгълно помещение е така наречената гробна камера, изсечена в монолитен гранитен блок,тежащ над 60 тона. Изсечено е и ложе за покойника тип плитка вана.
Вътре са намерени и най-ценните находки: златен погребален венец с дъбови листа и жълъди, златен киликс за пиене на вино и сребърна фиала, златна конска амуниция, бронзов шлем и наколенници с позлатени женски лица, дрехи и кожена ризница, украсени със златна апликация на разярена лъвска глава и растителни мотиви, меч и нож с позлатена дръжка. На шлема има надпис, че е принадлежал на Севт. Надписани с царското име са и други два съда от ценен метал. Сред даровете за отвъдното е и златотъкан килим. В гробницата няма човешки останки, тоест владетелят е загинал и положен някъде другаде. Най-загадъчна за археолозите била отваряща се позлатена сребърна мида. Тя е служела за съхранение на женска козметика. Мидата едва ли е била най-насъщната потреба дори в едно символично погребение на цар войн. Предполага се, че козметичният съд е оставен като последен дар от Береника - любящата втора съпруга на цар СевтIII.
Втренчените очи от лицето на Севт подчертават, че владетелят е имал горчивата съдба да управлява във времена на изпитания при разцвета на Македонското царство. Одриската държава е победена от Филип Македонски, но одрисите скоро се разбунтуват. Покорени са отново от Александър Велики. Войските на царството са пратени от македонския цар в похода срещу персите на изток. При първата възможност след смъртта на Александър Македонски Севт III се опълчва на наследилия го Лизимах. Севтополис е опожарен, но след пленяването на Лизимах от гетите, Севтополис отново е въздигнат.
След символичното погребение на войнското снаряжение и владетелския венец, първата и втората камери на гробницата са били зазидани. Тогава е принесен в жертва конят в първото помещение. Накрая коридорът е опожарен и запълнен с камъни и почва. На 7 метра от входа на гробницата символично е погребана и бронзовата глава на царя. Тя е от статуя на владетеля, пренесена от близката му столица Севтополис. Предполага се, че другите отсечени части от статуята са заровени по различните краища на царството, за да се съберат при възкресението на владетеля в отвъдното, каквато е и легендата за разкъсания от менадите-вакханки бог Орфей. Статуята на Севт е била отлята в района на днешен Казанлък. Това се доказва от анализа на остатъците от формировъчна почва – те съвпадат с почвата от Розовата долина.
След почистването и реставрацията, през 2015 г. главата на Севт III е показана в Лувъра по време на изложбата "Епопея на тракийските царе – археологически открития в България". В края на 2024 г. пък може да бъде видяна в изложбата "Древна Тракия и класическият свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция" в музея "Гети" в Лос Анджелис, САЩ. Там е изложен и пълният набор от находките в гробницата на тракийския цар.
В района на Казанлък има около 1500 тракийски могили. Затова наричат Казанлъшкото поле Долината на тракийските царе. До днес в района са проучени около 200 могили и 15 гробници. Останалите очакват своя нов откривател. Големият археолог Георги Китов умира внезапно от сърдечен пристъп на 14 септември 2008 г. по време на поредните разкопки край Старосел.
Вижте още:
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..
Много рядка и ценна стъклена бутилка откриха археолозите в гроб от ІІ в. в южния некропол на римската колония Деултум край село Дебелт /Югоизточна България/. Уникалното е, че върху нея е изобразен митът за чудовището Химера, победено от героя..