Днес ще се върнем назад във времето със SARACTA или "Пазителят" - това е името на смелото музикално приключение на продуцентите Fabrizio Parisi и The Editor. Този път в предизвикателството се включва и едно легендарно име за българската музика – Господин Господинов-Гепи. Да припомним, че с този проект той се завърна след 20-годишна музикална пауза.Исово пеене и некомерсиален хаус ритъм ни пренасят векове назад. Хипнотизиращият глас събужда първични енергии и разкрива вселенски закони, малкопознати на модерния човек. За това допринася и звукът на гайда, изсвирена от Гепи, който заедно с Fabrizio Parisi и The Editor е автор на музиката.
"Saracta" ни потапя в мистиката на прабългарите, в календара на предците ни, в тайните на лятното и зимното слънцестоене и равноденствията.
Видеото към "Saracta" не допълва, а надгражда посланията. В основния му фокус е прабългарският календар – най-старият и точен календар в света. Гепи влиза в ролята на "Пазителят" – колобър, който създава и съхранява този календар. Мистиката е втъкана в целия реквизит и дори костюмите, дело на фантастичната Пламена Боева – костюмограф, специализирал в световноизвестната киностудия Cinecitta в Рим, която работи ексклузивно за италианска театрална сцена. "Колобърският костюм отне около 3 месеца от скицата до финалния вариант. Голяма част от времето прекарах в проучване, защото няма оставени категорични писмени доказателства за облеклото на колобъра. Костюмът не е исторически документален, а съм заложила на символиката на прабългарите в него", разкрива Боева.
Отмерването на времето е закодирано и в мистичните жестове на Гепи, който с ръка показва символите на зимното (Inday) и лятното (Enday) слънцестоене, и на пролетното и есенното равноденствие (equinox), както и отброяването на 12-те месеца.
Цялата визия на "Saracta" е мистичен разказ за древните ни и славни предци, надхвърлящ пределите на музиката. Кодировката е не само в костюма и жестовете на Гепи, но дори по тоягата и целия реквизит, където се виждат розетката от Плиска и древни руни.
Проектът се осъществява със съдействието на Национален фонд "Култура".
Редактор: Диляна Трачева
Снимки: YouTube / Fa&MiMusic
От 27 до 29 юни Деветашкото плато и селата в региона са превърнати в сцена на фестивала " Джаз под звездите". Единадесетото издание на едно от най-поетичните музикални събития у нас стартира още в петък вечерта в Старата мелница на село Кърпачево с..
Един от най-известните записи на оркестровата версия е този на сина на Панчо Владигеров – именития диригент и композитор Александър Владигеров, с оркестъра на Българското национално радио от средата на 80-те години на ХХ век. И въпреки че..
Едва след години, прекарани на сцена в България и по света, Зорница Петрова представя своята първа авторска песен – "Лети". Учила пеене в Нов български университет, тя започва да пътува по света, като участва в театрални програми. Споделя, че това..
Един от най-известните записи на оркестровата версия е този на сина на Панчо Владигеров – именития диригент и композитор Александър Владигеров, с..
От 27 до 29 юни Деветашкото плато и селата в региона са превърнати в сцена на фестивала " Джаз под звездите". Единадесетото издание на едно от..