Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Saracta" ни потапя в мистиката на прабългарите

Снимка: YouTube / Fa&MiMusic

Днес ще се върнем назад във времето със SARACTA или "Пазителят" - това е името на смелото музикално приключение на продуцентите Fabrizio Parisi и The Editor. Този път в предизвикателството се включва и едно легендарно име за българската музика – Господин Господинов-Гепи. Да припомним, че с този проект той се завърна след 20-годишна музикална пауза.Исово пеене и некомерсиален хаус ритъм ни пренасят векове назад. Хипнотизиращият глас събужда първични енергии и разкрива вселенски закони, малкопознати на модерния човек. За това допринася и звукът на гайда, изсвирена от Гепи, който заедно с Fabrizio Parisi и The Editor е автор на музиката.

"Saracta" ни потапя в мистиката на прабългарите, в календара на предците ни, в тайните на лятното и зимното слънцестоене и равноденствията.

Видеото към "Saracta" не допълва, а надгражда посланията. В основния му фокус е прабългарският календар – най-старият и точен календар в света. Гепи влиза в ролята на "Пазителят" – колобър, който създава и съхранява този календар. Мистиката е втъкана в целия реквизит и дори костюмите, дело на фантастичната Пламена Боева – костюмограф, специализирал в световноизвестната киностудия Cinecitta в Рим, която работи ексклузивно за италианска театрална сцена. "Колобърският костюм отне около 3 месеца от скицата до финалния вариант. Голяма част от времето прекарах в проучване, защото няма оставени категорични писмени доказателства за облеклото на колобъра. Костюмът не е исторически документален, а съм заложила на символиката на прабългарите в него", разкрива Боева. 

Отмерването на времето е закодирано и в мистичните жестове на Гепи, който с ръка показва символите на зимното (Inday) и лятното (Enday) слънцестоене, и на пролетното и есенното равноденствие (equinox), както и отброяването на 12-те месеца.

Цялата визия на "Saracta" е мистичен разказ за древните ни и славни предци, надхвърлящ пределите на музиката. Кодировката е не само в костюма и жестовете на Гепи, но дори по тоягата и целия реквизит, където се виждат розетката от Плиска и древни руни.

Проектът се осъществява със съдействието на Национален фонд "Култура".


Редактор: Диляна Трачева

Снимки: YouTube / Fa&MiMusic

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Альона Чехова

Альона Чехова: Симфониета-Враца е явление в музикалния живот на България

Филхармоничният оркестър на град Враца – Симфониета – се превръща в пристан за цигуларката Альона Чехова. Родена в руския град Тюмен (западен Сибир), израснала в украинския Крим и живяла повече от 10 години в Москва, където работи в Радиооркестъра и..

публикувано на 02.04.25 в 12:45

95 години от рождението на Стефка Съботинова

Днес отбелязваме 95 г. от рождението на народната певица Стефка Съботинова. Родена на 2 април 1930 г. в някогашното старозагорско село Розов кладенец, днес с. Обручище в Югоизточна България. Тя произхожда от род на преселници от Беломорска Тракия, на..

публикувано на 02.04.25 в 10:15

Фолклорни песни и танци от България и Балканите разведриха Стокхолм

Хор "Перуника" излезе в общ концерт "Балканска вечер" с шведската група "Ориент Експресен". Съвместното представление изпълни зала Skarpnäck Kulturhuset в Стокхолм, Швеция, с над 200 българи и шведи, които заедно се насладиха на представените..

публикувано на 31.03.25 в 17:09