Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Saracta" ни потапя в мистиката на прабългарите

Снимка: YouTube / Fa&MiMusic

Днес ще се върнем назад във времето със SARACTA или "Пазителят" - това е името на смелото музикално приключение на продуцентите Fabrizio Parisi и The Editor. Този път в предизвикателството се включва и едно легендарно име за българската музика – Господин Господинов-Гепи. Да припомним, че с този проект той се завърна след 20-годишна музикална пауза.Исово пеене и некомерсиален хаус ритъм ни пренасят векове назад. Хипнотизиращият глас събужда първични енергии и разкрива вселенски закони, малкопознати на модерния човек. За това допринася и звукът на гайда, изсвирена от Гепи, който заедно с Fabrizio Parisi и The Editor е автор на музиката.

"Saracta" ни потапя в мистиката на прабългарите, в календара на предците ни, в тайните на лятното и зимното слънцестоене и равноденствията.

Видеото към "Saracta" не допълва, а надгражда посланията. В основния му фокус е прабългарският календар – най-старият и точен календар в света. Гепи влиза в ролята на "Пазителят" – колобър, който създава и съхранява този календар. Мистиката е втъкана в целия реквизит и дори костюмите, дело на фантастичната Пламена Боева – костюмограф, специализирал в световноизвестната киностудия Cinecitta в Рим, която работи ексклузивно за италианска театрална сцена. "Колобърският костюм отне около 3 месеца от скицата до финалния вариант. Голяма част от времето прекарах в проучване, защото няма оставени категорични писмени доказателства за облеклото на колобъра. Костюмът не е исторически документален, а съм заложила на символиката на прабългарите в него", разкрива Боева. 

Отмерването на времето е закодирано и в мистичните жестове на Гепи, който с ръка показва символите на зимното (Inday) и лятното (Enday) слънцестоене, и на пролетното и есенното равноденствие (equinox), както и отброяването на 12-те месеца.

Цялата визия на "Saracta" е мистичен разказ за древните ни и славни предци, надхвърлящ пределите на музиката. Кодировката е не само в костюма и жестовете на Гепи, но дори по тоягата и целия реквизит, където се виждат розетката от Плиска и древни руни.

Проектът се осъществява със съдействието на Национален фонд "Култура".


Редактор: Диляна Трачева

Снимки: YouTube / Fa&MiMusic

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: Jazz под звездите на Деветашкото плато (архив)

"Джаз под звездите" на Деветашкото плато: Музика, природа и магия за единадесети път

От 27 до 29 юни Деветашкото плато  и селата в региона са превърнати в сцена на фестивала " Джаз под звездите". Единадесетото издание на едно от най-поетичните музикални събития у нас стартира още в петък вечерта в Старата мелница на село Кърпачево с..

публикувано на 28.06.25 в 13:10

Панчо Владигеров – "Класично и романтично"

Един от най-известните записи на оркестровата версия е този на сина на Панчо Владигеров – именития диригент и композитор Александър Владигеров, с оркестъра на Българското национално радио от средата на 80-те години на ХХ век. И въпреки че..

публикувано на 27.06.25 в 10:10

Зорница Петрова пее за куража да полетиш

Едва след години, прекарани на сцена в България и по света, Зорница Петрова представя своята първа авторска песен – "Лети". Учила пеене в Нов български университет, тя започва да пътува по света, като участва в театрални програми. Споделя, че това..

публикувано на 26.06.25 в 10:10