На 4 февруари с ритуал по полагане на цветя в Благоевград ще бъдат отбелязани 153 години от рождението на българския революционер Гоце Делчев. Церемонията в знак на почит към войводата ще се състои от 11:00 часа пред паметника на водача и идеолог на българските македоно-одрински революционни комитети, който се намира на площад "Македония” в града.
Град Гоце Делчев ще почете своя патрон с полагане на венци и цветя пред паметника на революционера на централния площад в 17 часа на 4 февруари.
Час по-рано пред Дома на културата ще има музика, песни и танци с млади таланти от Гоце Делчев, а в Дома на културата ще се състои концерт на Николина и Мария Чакърдъкови.
Няма да има съвместно честване със Северна Македония на годишнината. България не е получила покана да почетем заедно този ден, съобщи външният министър Георг Георгиев. По традиция българският посланик в Скопие и дипломатите от мисията ще положат венци пред саркофага на войводата в манастира "Св. Спас" в македонската столица.
Гоце Делчев е роден на 23 януари 1872 г. в Кукуш, днешния гр. Килкис в Гърция, като трето от деветте деца в семейството на Никола и Султана Делчеви. Семейството му е протестантско, защото османските власти забраняват на кукушани да се присъединят към Българската екзархия, но по-късно става православен екзархист. След 1888 г. учи в Солунската българска гимназия, където с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов участват в таен революционен кръжок. После учи във Военното училище в София. Две години е екзархийски учител в Щип, където е привлечен във Вътрешната македоно-одринската революционна организация – ВМОРО. Работи в задграничното представителство на ВМОРО в София и като главен четнически инспектор. С помощта на български офицери изгражда въоръжената четническа сила на ВМОРО в историческите области Македония и Одринска Тракия.
Гоце Делчев е поддръжник на идеята за автономия на Македония в рамките на политическата обстановка от началото на ХХ век: "Ние, българите от Македония и Одринско, не трябва да изпущаме изпредвид, че има и други народности и държави, които са много заинтересовани от разрешението на този въпрос. Една намеса на България ще предизвика намесата и на съседните държави и може да доведе до разпокъсването на Македония. Ето защо народите, населяващи тия две области, трябва сами с общи усилия и жертви да извоюват своята свобода и независимост в границите на една автономна Македоно-Одринска държава, като разчитаме само на материалната и морална подкрепа на България и на Великите сили".Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстание срещу османската власт в двете области за лятото на 1903 г. На 3 май същата година умира в сражение с турската армия в с. Баница, в Серски окръг. Костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата св. война в Македонския научен институт в София. През 1946 г., по нареждане на управляващите в България комунисти, тленните останки на войводата са предадени на югославската власт в Скопие.
В България Гоце Делчев е почитан като революционен апостол на ВМОРО, етнически българин и национален герой. Той е продължителна националните освободителни борби и комитетската дайност, започнати от апостола на свободата Васил Левски. В Северна Македония също почитат Гоце Делчев, като отричат българския му етнически произход.
Самият Делчев категорично се самоопределя като българин и нарича сънародниците си в Македония българи. Наименованието "македонци", според тогавашната терминология, е използвано за етническите българи, турци, гърци, албанци, власи, цигани, евреи от географската област Македония, а когато се отнасяло до местните славяни, това е означавало регионална българска идентичност.
През XXI в. България многократно предлага на Северна Македония съвместно честване на общите исторически герои и събития, почитани и в двете страни, включително и на Гоце Делчев. Предложенията са отхвърляни от Скопие с довода, че това застрашава македонската идентичност.
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон – древнохристиянски проповедник, лечител, чудотворец завършил живота си като мъченик. Празникът е известен у нас като Трифоновден. Св. Трифон се ражда около 225 г. в..
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от праисторията до Средновековието, като най-значимите са показани в специална експозиция " Древни находки...
На 31 януари Православната църква чества свети безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Свети Кир се родил през втората половина на ІІІ век в египетския град Канопа и се прочул като знаменит лекар в град Александрия. Лекувал с огромен успех..
На 3 февруари Православната църква отдава специална почит към св. Симеон Богоприимец и Анна пророчица, които посрещнали Младенеца Христос в..
На 4 февруари Православната църква чества преподобни Исидор Пелусиотски – един от Отците учители на Църквата, теолог, автор на богословски..