На 28 февруари Православната църква чества преподобни Василий изповедник и света мъченица Кирана Солунска.

Свети Василий живял през царуването на иконобореца Лъв Трети Исаврянин. Като оставил света с неговите съблазни, той постъпил в манастир и добродетелно водил монашеско житие.

Когато настанало гонение срещу почитащите светите икони, свети Василий мъжествено се съпротивлявал на иконоборците. Затова той бил задържан и бил предаден на мъчения. Въпреки това продължавал да отхвърля еретическото учение на иконоборците и заедно със свети Прокопий отстоявал истината. Измъчвали го и го държали в тъмница до смъртта на нечестивия цар.

След смъртта на императора преподобният Василий бил пуснат заедно със свети Прокопий и с другите изповедници и живял, както и преди, в постнически трудове. Обърнал мнозина към православната вяра и ги наставлявал в добродетелното житие. След няколко години богоугоден живот той се сподобил с блажена кончина и с молитва, благодарност и неизказана радост отишъл при Господа, Когото възлюбил от ранното си детство.

Света Кирана (Керана) е родена през първата половина на ХVIII в. в солунското село Ависона, в семейството на благочестиви християни. Била стройна и красива девойка и я харесал някакъв еничарин, чиновник, събиращ десятък. След като Кирана го отблъснала, той я отвлякъл с банда еничари. Отвел я в Солун, където негови приятели лъжесвидетелствали, че девойката обещала да му стане жена и да приеме тяхната вяра.

Кирана не приела нито да се омъжи за насилника, нито исляма, затова била окована във вериги и хвърлена в затвора. Комендантът на крепостта разрешил на еничарите да влизат при Кирана и да я измъчват както си искат.

След една седмица мъчения, на седмия ден (28 февруари 1751 г.) тя издъхнала. И тогава станало чудо – "...блесна голяма светлина в затвора, слезе отгоре от покрива като светкавица, която обкръжи тялото на мъченицата, разля се по целия затвор и го освети, като да беше влязло вътре цяло слънце. Беше тогава четвъртият или петият час на нощта (т. е. 10-11 часа през нощта)".

На сутринта турците разрешили на християните да вземат тялото на мъченицата. Погребали я вън от града, в тамошните християнски гробища. Дрехите ѝ били разделени между вярващите като светини. 

По-късно неизвестен книжовник съставил житието ѝ на гръцки език.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".