Според народното вярване, червеният цвят притежава силата на слънцето и дарява жизненост на всяко живо същество, докато белият символизира чистотата, невинността и радостта. Появата на усуканите бели и червени конци, известни като мартеници, означава, че зимата отстъпва място на пролетта.
Колко древна е тази българска традиция, едва ли някой може да каже. Според стара легенда мартениците били разпространени по българските земи още от траките, като дори Орфей кичел лирата си с тях.
А предание от по-ново време свързва мартеницата със заселването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров и славните им победи.
В България този обичай е много широко разпространен. Мартеницата дори се е превърнала в един от националните ни символи. Въпреки това, червено-белите вплетени нишки не са изключително българска традиция. Оказва се, че тя е позната и в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Сърбия, Северна Македония, където също се носят подобни амулети за здраве – макар и под различни наименования. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, докато мъжете могат да ги носят само на скришно място, например в обувката. В Гърция пък се връзват само на ръцете на децата.
У нас мартениците шестват по улиците и площадите още от началото на февруари. Сръчни майстори представят своята продукция по импровизирани сергии в големите градове. И нито сняг, нито минусови температури могат да спрат търсенето и предлагането на този почитан символ на пролетта.
С какво обаче трябва да се съобразяваме при носенето на мартеницата, за да не загуби тя своята магическа сила в съвременния ни свят? Отговор на този въпрос търсим от специалиста Мария Боянова от Посетителския център към Етнографския музей в София:
"Виждаме, синтетични материали се използват днес в мартениците, някакви бели конци или въженца се продават като мартеница, а понякога са и само червени. Опитваме се да обясним на децата (които идват в Посетителския център – бел.ред.), че за да е мартеница, на нея първо трябва да е превъртян конецът. Както са казали старите хора "непревъртян конец не е мартеница". Нишките трябва да са задължително вълнени в традиционната мартеница. И не на последно място, червеният и белият цвят са били най-разпространени като комбинации в българските земи, но има и други цветове в мартениците.
Например шарени цветни мартеници има в Родопите. При тях се среща жълто, зелено, синьо включително. Също така в Берковско и Кърджалийско съществува двуцветна мартеница, която е с бяло и синьо. Докато в Мелнишко и Софийско има червено и синьо. Също и черното е разпространено в българската традиционна мартеница. Когато говорим за мартеницата, не трябва ние да си я присвояваме като национална гордост и нещо уникално само за нас. Примерно мартеницата, която е била най-характерна за Румъния, т.нар. мартишор, се състои от бял и черен превъртян конец. Така че по-важното е мартеницата да е превъртяна. Защото превъртането, от една страна, символизира преплитането на зимния сезон с летния – март месец е точно този преход от зимата към лятото и от друга – хората са казали така: "да се пресукват момите около момците, както е пресукана мартеницата" – разказва Мария Боянова.
Мартеницата се е утвърдила като балкански обичай още преди установяването на националните граници в нашия регион, смятат изследователи на тази древна традиция. Не можем със сигурност да определим колко е стара, но по всичко личи, че тя представлява антично наследство, останало сред народите ни. Баба Марта обаче е митологичен образ, съществуващ само при българите. "Тя е олицетворение на март – месец с много променливо време, и затова най-логично приема женски образ, носещ съответно женски буен нрав" – пояснява Мария Боянова и допълва:
"Знаем, че когато Баба Марта е усмихната, времето ще е слънчево, когато е в лошо настроение – тогава вали дъжд. Има различни легенди, които обясняват промяната в настроението на Баба Марта. Общото в описанията е, че тя е възрастна жена, идваща от края на света, за да посети хората в селото на Първи март. Оттам нататък вече всичко е лична интерпретация, допълнителни наслагвания, включително и създадени от поетите след Освобождението. Първите описания се срещат в детското стихче "Баба Марта бързала, мартеници вързала". По това време се оформят и символите Пижо и Пенда, включени в мартеницата, които може би представляват продължение на пискюла като украшение, трансформирани в едноименните герои от разказите на Елин Пелин. По този начин се създава комбинация между народните образи и авторските текстове на писателя. В Румъния например, мартениците се носят от Баба Докия, обаче тя е по-различна от Баба Марта, въпреки че пак се свързва с март и с променливото време, но митологичният персонаж на Баба Марта си е изцяло български".
Специално внимание изисква и моментът, в който се сваля мартеницата. Това научават децата, които посещават традиционната работилница за мартеници, организирана от Етнографския музей. Тази година тя носи заглавието: "Нà на тебе мартеница, дай на мен здраве!". С такова наричане предците ни са сваляли своя амулет и често са го хвърляли към слънцето, или към щъркел, или лястовица, когато ги видят през пролетта. Какво се крие зад тази древна традиция – обяснява Мария Боянова:
"Молбата е била да получат здраве в замяна. Това е една древна формула – давам, за да получа, или начина, по който още от древността хората са измолвали от боговете това, от което имат нужда. Даването на курбан работи на същия принцип, замесването на обреден хляб пък е своеобразна житна жертва. Хората първо дават от себе си, и то от най-хубавото, от най-ценното, което имат, за да получат в замяна нещо, което им е нужно. И конкретно с формулата "Нà на теб мартеница, дай на мен здраве!", мартеницата се дава на слънцето в жертва. Особеното е, че след като се хвърли срещу слънцето, мартеницата се изгаря. Очевидно по този начин тя отива при слънцето, за да получат хората здраве в замяна."
Веднъж закичена на Първи март, мартеницата може да се носи до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение, казва още Мария Боянова. Мартеницата може да се свали и при появата на първия щъркел, лястовица, кукувица или на първото цъфнало плодно дърво. Според друго поверие обаче мартеницата може да се носи чак до началото на жътвата през лятото.
Снимки: Национален етнографски музей - БАН, БТА
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция "Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..