Днес, 8 март, Православната църква отбелязва т. нар. Тодорова събота.

В съботния ден на първата седмица на Великия пост възпоменаваме едно чудо на св. великомъченик Теодор Тирон, случило се 50 години след смъртта му. Тогава гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да се опитва да върне империята на св. цар Константин Велики към езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, императорът решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна.

Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и така да бъдат подиграни и обявени за езичници.

Градоначалникът направил, каквото му било заповядано. Но Бог, Който промисля за своите чеда, изпратил своя верен раб св. Теодор Тирон да извести Цариградския Архиепископ Евдоксий за наредбата на Юлиан Отстъпник, като му поръчал да съобщи на верните – през тази седмица да не ядат никаква храна купена от пазара, а да си приготвят коливо (варено  жито с мед) и то да им бъде храната.

Оттогава, за благодарност, на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон. За спомен на случилото се се вари жито, което се благославя по време на богослужението в храма. Обикновено на този ден християните се причастяват с Тялото и Кръвта Христови, които ги подкрепят в духовната борба на Великия пост.

На 8 март Православната църква чества преподобни Теофилакт, епископ Никомидийски.

Свети Теофилакт живял в Константинопол през VIII век, по време на иконоборческата ерес. След смъртта на иконобореца император Лъв IV Хазар (775–780) на престола се възкачва император Константин VI (780–797). Свети патриарх Павел, неспособен да управлява паството си поради широко разпространеното иконоборство, доброволно напуснал катедрата си (784 г.) и на негово място бил избран свети Тарасий.

По настояване на новия патриарх бил свикан Седмият вселенски събор (787 г.), който осъдил иконоборческата ерес. За Православието настъпили сравнително мирни времена.

С благословението на патриарх Тарасий свети Теофилакт, заедно със свети Михаил се оттеглил в манастир на брега на Черно море. Подвижниците със своя богоугоден живот и молитвен подвиг получили от Бога дара на чудотворството. По време на голяма суша, когато жетварите на полето изнемогвали от жажда, по техните молитви от празен съд започнала да изтича толкова много вода, че стигнала за целия ден. След няколко години живот в манастира и двамата били ръкоположени за епископи от патриарх Тарасий - свети Михаил - на Синада, а свети Теофилакт - на Никомидия.

Иконобороческата ерес, която била утихнала след събора, наново се появила при император Лъв Арменец (813-820 г.). Достойните епископи Никифор Цариградски, Емилиан Кизически, Евтимий Сарийски, Йосиф Солунски, Теофилакт Никомидийски и много други напразно увещавали царя да се откаже от ереста и да приеме православното учение за иконопочитанието. Те били пратени на заточение.

Св. Теофилакт прекарал 30 години в изгнание, като търпял лишения и страдания. Починал в дълбока старост около 832 година.

След възстановяването на иконопочитанието през 847 г., при Света императрица Теодора и нейния син Михаил, светите мощи на епископ Теофилакт са пренесени в Никомидия.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".