На 11 март Православната църква чества паметта на свети Софроний Йерусалимски и свети Софроний, епископ Врачански.

Свети Софроний, патриарх Йерусалимски, е роден в Дамаск. Увличал се от младини по науките и заради философските си познания го наричали Премъдрият. Но в търсенето на по-висша мъдрост той обикалял манастирите и беседвал с отшелниците. В Йерусалим, в манастира на Свети Теодосий, се запознал с йеромонах Йоан Мосх и станал негов духовен син. Двамата заедно обикаляли манастирите, записвали живота и учението на подвижниците и съставили известната книга "Духовни полета", високо оценена от Седмия вселенски събор.

Бягайки от опустошителните набези на персите, свети Йоан и Софроний напуснали Палестина и отишли ​​в Антиохия, а оттам в Египет, в Александрия.

Когато варварите започнали да заплашват Александрия, свети Йоан и Софроний, с още единадесет монаси отишли ​​в Рим, където свети Йоан умрял (+622 г.). Тялото му било пренесено от Свети Софроний в Йерусалим и погребано в манастира "Свети Теодосий".

След смъртта на Йерусалимския патриарх Захария (609-633 г.) патриаршеския престол заема за кратко свети Модест (633-634 г.), а след смъртта на свети Модест за патриарх е избран Свети Софроний. Свети Софроний се потрудил много за благото на Йерусалимската църква като неин предстоятел (634-644 г.). Починал в дълбока скръб от оскверняването на християнските светини от мохамеданите.

До нас са достигнали съчиненията на патриарх Софроний по догматика, поучителни слова, "Разяснение на литургията", житието на преподобна Мария Египетска, разказ за чудесата на светите Лечители Кир и Йон, много църковни песнопения, той коригира и "Устава" на манастира "Свети Сава Освещени".

Св. Софроний Врачански бил родом от Котел. Роден е през 1739 г. в семейството на заможен търговец с мирско име Стойко. В книгата си "Житие и страдания грешнаго Софрония" описва как станал свещеник и учителствал, страдал от турците. Когато овдовял, приел монашество през 1794 г. в Къпиновския манастир, Великотърновско. В същата година с името Софроний е възведен епископ Врачански.

Преследван от местния паша, той се преселва във Видин, а после отива в Румъния. С дара на предвиждане през 1812 година издал позив до сънародниците си да посрещнат руските войски радушно, защото чрез тяхното оръжие България може да се освободи от "турското варварско мъчителство". Счита се, че умира през 1813 година в Румъния. Българската православна църква го канонизира за светец през 1964 г.