Как "Слава" беше спасена от забрава - историята на последната българска подводница

публикувано на 11.03.25 в 08:05

Снимка: Венета Николова

Белослав е малък град, разположен на брега на един от ръкавите на Варненското езеро. Именно тук, на скромния градски пристан, е закотвена единствената запазена българска подводница – "Слава". Плавателният съд отдавна вече не пори дълбините на Черно море и днес е превърнат в един от най-атрактивните музеи в България.

Посетителите могат да се запознаят с историята на подводницата, която всъщност е била произведена в Съветския съюз през 1959 г. През 1985 г. , тя е предоставена от СССР на Българския военноморски флот с името "Ленински комсомол",но в началото на 90-те на 20-ти век е преименувана на "Слава". След присъединяването на България в НАТО, плавателният съд участва в съвместни учения със съюзниците ни, но по-късно е изоставен и потъва в забрава. "Имахме ясна цел – последната българска подводница да не последва съдбата на останалите, които бяха нарязани за метал", казва Данчо Калчев, стопанин на музея "Слава" и собственик на разположената в съседство фабрика за стъкло. През 2018 г., неговото семейство, заедно с фондация "Белославско стъкло" се включва в инициативата на Съюза на българските подводничари за реставрация на плавателния съд. Две години по-късно подводницата тържествено отваря врати като музей и посреща първите си посетители.

Данчо Калчев пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Хората могат да видят едно огромно военно съоръжение, което е дълго 76 метра, 6,5 метра е широко и 12 метра високо – пояснява Данчо Калчев. – Могат да разберат отдадеността на българските мъже – 20 денонощия да бъдеш под водата и да охраняваш родината си! Посетителите се запознават с торпедния отсек и с торпедата, готови за изстрелване, разглеждат койките на екипажа, където моряците са спали на смени от по 8 часа. Показани са и аналоговите системи с всички кранове и винтчета. Всеки член на екипажа е трябвало добре да познава устройството им, защото и най-малката грешка може да коства живота на всички.

Туристите разглеждат шифровачния отдел и 34-те бутилки със сгъстен въздух. Интерес предизвиква кухнята, където се приготвяли по 180 ястия на денонощие, както и двата санитарни възли – тесни, но жизненоважни за 60-членния екипаж."

Докато си провираме път през клаустрофобичните коридори, разбираме какво означава да живееш в желязна дисциплина, да делиш въздуха с още 60 души и да нямаш право на грешка. "Това не е филм – тук всичко е истинско", подчертава Калчев.Според някои източници, подводницата е участвала под съветски флаг по време на Карибската криза през 1962 г. Но след като е предадена на българските Военноморски сили през 1985 г., "Слава" оперира изцяло в Черно море.

"Няма българска подводница, която да е излизала от Черно море. Функциите на българските подводници са били да защитават бреговете на родината. Те са на първа линия – първите, които посрещат противниковите кораби. Това е съоръжение за унищожаване на противника.И трябва да се знае, че между 1916 и 1918 година България е една от десетте държави в света, която е имала подводен флот. За съжаление, към днешна дата нямаме нито една действаща подводница" – заключава Данчо Калчев.