Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Театърът в дигиталния свят – представления отвъд реалността и зрители-геймъри

Проф. Велимир Велев
Снимка: НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“

Какво е влиянието на дигиталните технологии върху изкуството и възможно ли е театърът, променяйки основните си парадигми, да продължи да носи онова специфично удоволствие на зрителя, докато го подтиква да преминава границите на собствените си възприятия, отвеждайки го в територии, които задават въпроси, търсят отговори и провокират към размисъл за живота и ценностите – въпроси, върху които разсъждава още в края на миналия век проф. Велимир Велев, един от преподавателите по сценично изкуство в Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ)"Кръстьо Сарафов". Наскоро театралът представи свой проект, базиран на технологиите, в който зрителите на онлайн платформа имаха възможността да гледат "на живо" постановка, която не само разместваше основните компоненти на реалността, но и самото представление реално не съществуваше.


"Това е новото зрелищно изкуство, което се ражда от технологиите. Новият канал за комуникация е толкова богат, че насоките, в които се появява самото изкуство са изключително разнородни",твърди проф. д-р Велимир Велев – режисьор, актьор, сценограф, хореограф, сценарист, преподавател и основател на "Виртуален Интерактивен Театър" и "Невиждан Театър" – обявен за "световно културно явление", тъй като е първият в човешката история, в който незрящи актьори творят в сферата на визуалните сценични изкуства. В далечната 1996-та театралът попада в мултимедийната лаборатория на Техническия университет в София. Впечатлен от възможностите, които предлагат най-мощните за времето си компютри, започва работа като мултимедиен консултант в университета, независимо че вече е и преподавател в НАТФИЗ. Малко след това получава покана от Института по математика и информатика към БАН и започва работа към секцията "Дигитализация на културното наследство". Задълбочените занимания с компютърните технологии обаче го провокират да изследва как биха могли да си взаимодействат с театъра. "Моментът съвпадна с моето кандидатстване за докторантска степен и дефинирах темата си в посока на изследване на зрелището на бъдещето", споделя проф. Велев и допълва:

„Невиждан Театър“

"Зрелищните модели, които описах бяха в различни посоки, в които новите технологии даваха възможност да бъдат създадени, и обхващаха принципите на интерактивност и хибридност на този различен вид комуникация между зрелището и зрителя. Зрителят в новото зрелище вече не е класическият зрител, а зрител-геймър, защото технологиите налагат съвсем нов начин на общуване. Изследването беше едно особено пътуване в територия, която за мен беше непозната, но така беше и в световен мащаб. През 2004-та пуснах първата си статия на тази тема и получих покана за участие в световна конференция. Тя гласеше: "Г-н Велев, в настоящия момент 6 човека в света се занимават с "философия на интернет" – вие сте седмият, заповядайте при нас!" За съжаление се разболях и не заминах.  Все пак успях да формулирам това, което ще се случи в бъдеще със зрелищното изкуство в световен мащаб и изведох общите закони и постулати. Приятното за мен беше, че това което бях прогнозирал, започна наистина да се случва в следващите години, а и досега се потвърждава предварително написаното от мен в онзи момент. Тъжното е, че не успях да реализирам и практически да проверя моделите, които бях описал, защото не разполагах с необходимия финансов ресурс. Но все още има такива, които в световен мащаб не са експериментирани и, ако съдбата е благосклонна, може и да ги изпробвам."

Научните изследвания на проф. Велев са върху въздействията на технологиите върху всеки един човек – как променят съзнанието на потребителя и какво ще се случи с децата в бъдеще – ще потънат ли в дигитално генерираната реалност, или театърът ще успее да ги задържи в реалния човешки свят. Това го подтиква да разработи сериозно количество бъдещи зрелищни модели, базирани на комбинациите между изразните възможности и взаимодействието " хардуер-софтуер-реална среда" и "зрител-потребител". Един от тези модели използва в последния си проект, в който виртуален платформа наслагва стрийминга от няколко екрана, разположени на различни сцени, на които в този момент 3 актьорски трупи играят самостоятелните си постановки пред публика. Експериментът се посреща с голям интерес, защото "спектаклите са на живо, а самата спойка между екраните" създава четвърто театрално произведение, което е самостойно и оставя убеждението у зрителя, че е замислено да бъде изиграно по точно този начин. В проектът участват актьорите от "Невиждан театър". "Те имат някакъв вътрешен поглед, който и до днес, въпреки че работя с тях и ги обучавам, не мога напълно да си обясня - как можеш нищо да не виждаш и едновременно с това да виждаш това, което създаваш, а и да можеш да го контролираш?! Това е отвъд нормалните възприятия!", споделя проф. Велимир Велев и допълва:

"Останалите две групи бяха актьори и моите студенти. Беше им любопитно. Младите хора, според мен, винаги ще бъдат едни и същи – те са живи и отворени за игра, може би защото са по-близо до детската възраст, а вече са и от поколението на "дигитално родените", и това беше провокация, която е в "техните води". Мисля, че някои  ще продължат да експериментират и че резултатът от проекта носи своя смисъл за развитието на театъра и зрелищното изкуство в бъдещето."


А относно трансформациите на сценичното изкуство, които можем да очакваме в следващите десетилетия, университетският преподавател е категоричен:

"Театърът няма как да остане същият, но няма и да изчезне. Много пъти са предричали неговия край – първият от тях е при появата на киното, след това - на телевизията, … видеото.. Театърът не е изчезнал! Всичките тези нови канали за комуникация донасят по нещо ново, и той се променя, но класическият театър в хилядолетния му вид няма как да изчезне, защото носи на зрителя едно особено изживяване, което не може да бъде изместено от технологии. Със сигурност обаче той ще се разклони и ще добие нови форми, които ще носят и по-различни имена. Все пак държа да подчертая, че технологиите не са мой фокус и самоцел. Те са още едно средство, което, ако човек разгадае, може да го използва, за да създава изкуство."

Снимки: НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", личен архив, Facebook  / Финансов механизъм на ЕИП и Норвежки финансов механизъм в България

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

НАТФИЗ "Кр. Сарафов" ще бъде домакин на голяма конференция на FilmEU през юни

Каква би била мотивацията във време на политически кризи, войни, мигрантски натиск и неясно бъдеще, да мечтаеш за единен Европейски университет за кино и медии? Една образована и културна нация е много по-трудно манипулируема и по-устойчива на..

публикувано на 02.04.25 в 08:15

Албанският режисьор Роберт Будина: Зрителите трябва да гледат дълбоко

През последните години сътрудничеството между българското и албанското кино се засилва. Албанските продукции все повече намират място на български фестивали и обратното. Това показва нарастващото артистично взаимодействие между двете страни, което носи..

публикувано на 31.03.25 в 12:55

Българският културен институт в Париж "разказва" България на кино

"Ако България ми беше разказана" – под това заглавие в Париж започва новата инициатива на Българския културен институт във френската столица в партньорство със Синематеката за документално кино към Обществената библиотека (Bpi) на Центъра "Жорж..

публикувано на 31.03.25 в 11:15