В този ден тържествено изнасят в средата на храма Христовия Кръст за поклонение. В средата на Великия пост Светата Църква мъдро ни напомня за символа на Божията любов - честния и животворящ Кръст Христов, за да ни вдъхне търпение, обич и смирение и да ни ободри с неговата сила за продължаване на великопостния подвиг и достойно посрещане на славното Христово Възкресение.

Днес честваме и свещеномъченик Никон, убит в Сицилия и неговите 200 монаси, както и свети Лука Одрински.

Никон живял през III век в град Неапол. Бил доблестен войн, чиято майка била благочестива християнка и постоянно молела Бога да просвети душата на сина ѝ. Когато заминавал на война, тя го увещавала да призовава на помощ Господ Иисус Христос. Нейните думи не само се запазили в сърцето му, но и принесли богати плодове, когато Никон бил обкръжен и рискувал да изгуби живота си. Той се прекръстил и призовал на помощ Спасителя. Начаса свръхестествена сила го окрилила и той безстрашно победил неприятелите си. Изумени, бойните му другари го похвалили за мъжеството, а той прославил пред тях Бога и им казал: "Велик е Богът на християните, Който чрез знака на кръста прогонва и побеждава враговете!"

Като се върнал у дома разказал на майка си за великата Божия милост и с нейното благословение се отправил да търси свещеник, който да го въведе в Христовата вяра. Така стигнал до планината Ганос, където го очаквал Кизическият епископ Теодосий. Там, сред учениците на Теодосий, Никон получил светото Кръщение, а по-късно бил ръкоположен за дякон и въведен в епископски сан. Преди смъртта си Теодосий посочил Никон за свой наследник и му поверил своите иноци, като им заръчал да заминат в Сицилия. Никон се върнал първо в Неапол, за да се прости с майка си. Там видял някогашните свои верни бойни другари и обърнал към вярата деветима. Заедно с иноците всички заминали за Сицилия, където се уединили в пустинно място, облагородили го и заживели от труда си. Не след дълго управителят Квинтиан научил за тях и ги заловил.

Така Никон и всичките 200 братя приели мъченическата смърт.

Преподобномъченик Лука се родил в Одрин от благочестиви родители българи Атанас и Доминица. След ранната смърт на бащата майката дала Лука на един богат търговец от Стара Загора, който се отнасял с него като с роден син. Веднъж търговецът се отправил в Русия, взел със себе си и 13-годишния Лука, но в Цагриград Лука се скарал с едно турче и започнал да го бие. Разгневените турци искали да го убият. От страх Лука извикал, че ще се потурчи. После се разкаял и съобщил за случилото се на своя осиновител, който се опитал да го освободи с помощта на руския посланик. Но вместо да освободят момчето, го вързали и насила го обрязали.

След време той постъпил в Иверския манастир в покаяние, където го миропомазали отново и приел монашество. След като не намирал покой, с помощта на монаха Висарион бил подготвен за подвига на мъченичеството. Заедно с него отишъл на остров Митилин. Там, пред кадията Лука разказал как насила са го потурчили и открито се отказал от богопротивното мохамеданство и изповядал християнската вяра. Въпреки увещанията да приеме исляма и заплахите на турците, Лука публично изповядал своята вяра и бил обесен на 23 март 1802 г. на 16-годишна възраст.

Светото тяло на мъченика три дни останало да виси на бесилката, но през всичкото това време си оставало бяло и благолепно, излъчващо необикновено благоухание. Турците хвърлили тялото на мъченика във водата, но то не потънало.

Накрая християните взели тялото на светия мъченик и го погребали с подобаващи почести.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".