Музикални, кулинарни, фолклорни… наситена е събитийната програма в България, дотолкова, че експертите вече говорят как застрашително нарастващият брой нови фестивали трябва да бъде ограничен."Необходима е ясна стратегия: кои съществуващи събития държавата иска да подкрепи, за да им даде опора и те да дадат максимума от себе си в рамките на по-дългосрочни възможности за планиране" – посочи пред Радио България Васил Димитров, председател на УС на Българската фестивална асоциация и президент на Европейския музикален фестивал.

Проблемите пред градовете домакини на мащабни културни събития бяха поставени на фокус по време на специализираната конференция "Фестивалът и градът", която се проведе в София на 13 и 14 март с финансовата подкрепа на Програма "Създаване" на Националния фонд "Култура" и Програма "Култура" на Столичната община.

Форумът анализира състоянието на фестивалния сектор в България и жизненоважни теми като финансиране, устойчивост, културни политики и стратегии за развитие. Бяха представени престижни фестивали – членове на БФА, както и общини – организатори на фестивални събития. Ключов момент в програмата бе кръглата маса "Финансови политики за артистичните фестивали – какво предстои?", в която се включиха представители на общини, на Министерството на културата, Националния фонд "Култура" и експерти във фестивалната област.

Необходима е ясна стратегия кои съществуващи събития държавата иска да подкрепи, а отделно трябва да има програма за финансиране на нови събития и малки фестивали – възможност за млади хора да опитат и да покажат какво могат:

"Защото действително ние видяхме в последните няколко години какво означава да нямаш стабилно правителство и всичко да минава за след месец, и да трябва наново да започне целият диалог… така е години наред. Това ни кара да мислим, дали не трябва да има една структура към Министерството на културата, която да се занимава с фестивалите и да не е зависима от политическите промени. Това е съвсем реалистично.

Kакто например в Норвегия, където има един културен съвет, артистичен по-скоро. Той се състои от хора, независими от политиката и техният лозунг е "На една ръка разстояние от политиката". Държавата финансира, но този орган не е политически и съществува независимо от мандатността на правителствата. Именно той определя кои ще бъдат фестивалите в първата и във втората дивизия,като по този начин се създава устойчивост и независимост на взимането на решенията. Ние трябва да сме по-далеч от политиката, защото не е редно с всяка една промяна (а те са толкова чести!) да започваме отначало и да се обясняваме кои сме" – посочва Васил Димитров, като благодари на заместник-министъра на културата Георги Султанов, който на третия ден от заемането на новата си длъжност е взел участие в конференцията, показал е разбиране на проблема с фестивалите и желание да участва в неговото разрешаване.

Сред най-атрактивните участници в конференцията "Фестивалът и градът" бе Нейко Генчев – заместник-кмет на Велико Търново в ресора "Култура и недвижимо културно наследство". Той е издател, преводач, полиглот, автор на специализирани публикации и книги, преподавател във Великотърновския университет, композитор и текстописец на песни, почитател на операта. Старата ни столица има завидни традиции във фестивалната дейност и е изключително атрактивен не само исторически и туристически, а и фестивален център:

Велико Търново може да се похвали и с много устойчиви и големи фолклорни фестивали, като "Балкан фолк" – обявен за номер едно в Европа от Европейската асоциация на фестивалите за народни изкуства. Той е с дългогодишна история, събира над 2500 участници и се отразява от всички медии. Международният фолклорен фестивал, за който идват колективи от цял свят, тази година ще има 27-о издание. Сравнително нов фестивал, който бързо набра скорост и от локален вече има статут на международен с близо 2000 участници, е"Насред мегдана в Арбанаси", изцяло финансиран от Общината.Общностните фестивали "Нощ на Самоводската чаршия" и "Фестивал на занаятите" продължават няколко дни и са конгломерат от различни музикални и артистични изяви, художествени занаяти, работилници. Най-новият фестивал, който очаква своето трето издание, е "48 часа Варуша юг", създаден от гражданското общество.

Старата ни столица кипи от фестивална дейност през пролетта, особено около празника на града, който е съвсем скоро: "Заповядайте на 22 март!" – кани Нейко Генчев. Празници не липсват и през есента и зимата – в града се случват над 1000 културни събития годишно. 

"Нашата община финансира стопроцентово шест фестивала – най-големите, с най-голяма устойчивост, като "Сцена на вековете", Arbanassi Summer Music, на духовите оркестри, "Насред мегдана в Арбанаси", "Средновековен Търновград" – той е на историческите възстановки и се провежда на Царевец, и Националният фестивал на детско-юношеското театрално творчество "Малкият принц", който също е уникален за България. Всички останали се финансират на проектен принцип – отново през програма "Култура" общината поема до 80 процента от финансирането. Не получаваме нито лев от държавата. Държавните пари са единствено за читалищата. Имаме към 40 читалища в нашата община, които също имат и фестивали – разбира се с местно значение, но също с висока културна и социална стойност."

Зам.-кметът на Велико Търново оценява високо резултатите от конференцията "Фестивалът и градът". Огромна е ползата от срещите с колеги, приятели, съмишленици, особено с участниците от чужбина и гостите от Европейската фестивална асоциация. "Научихме нови начини и технологии за справяне с предизвикателствата пред нас" – споделя Генчев: "За съжаление, сред властимащите все още битува този дълбоко вкоренен предразсъдък, че културата е просто забавление, а не необходимост. А културата е най-важното нещо в нашия живот и трябва да се подкрепя и развива по всички възможни начини. И, за съжаление, хората, които имат лостовете, които разбират потенциала, който могат да дадат на нашето общество, са по скоро изключение. Да се надяваме, че ще успеем да ги образоваме в бъдеще".