Страстна седмица или седмицата на страданията на Господ Иисус Христос е последната преди Великден. Тя е и най-строгата в края на дългия Велик пост, който подготвя вярващите за Възкресение Христово. Започва след неделята, в която християните отбелязват Вход Господен в Йерусалим, известен още като Цветница или Връбница, и завършва на Възкресение Христово – Великден. През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим. На богослуженията, характерни със своето покайно пеене, се извършват полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове. Затворените Царски двери символизират отделянето на човека от Царството Божие, а одеждите на свещенослужителите са тъмни, обикновено в цвета на покаянието – лилаво. ­

Вместо Божествена литургия се извършва Литургия на преждеосвещените Дарове, осветени на неделното богослужение, за причастяване и духовна подкрепа на вярващите.

Счита се, че създател на тази служба е св. Григорий Двоеслов, Папа Римски (540-604). За нея се споменава по-късно, в каноните от VII в.

Всеки ден от Страстната седмица се нарича "Велик" – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. През всеки един от дните се припомня нещо важно, което Иисус Христос е направил за хората или Негово поучение. Така християните постепенно се подготвят да посрещнат и съпреживеят най-светлия християнски празник – Възкресение Христово.

Текст: Александра Карамихалева