Диригентът с български корени, италианско възпитание и германски паспорт Боян Виденов – талантлив и чаровен музикант и мениджър със завидна европейска кариера, беше в София в средата на март за два спектакъла на "Мадам Бътерфлай" с участието на световната знаменитост Кристине Ополайс. За мен представлението от 16 март остава неповторимо заради невероятната Бътерфлай на Ополайс. Синеоката и русокоса латвийка вече две десетилетия е част от оперния елит на планетата със своя фин сопран с впечатляващо изискан тембър - рядко срещан, особено в нашия, южноевропейски регион. Нейната Бътерфлай е точно копие на описанието на Пинкертон от началото на операта: "деликатна и крехка като стъклена фигурка, подобна на рисунка върху екран, която внезапно се освобождава от фона на лъскавия лак и пърха като пеперуда с тиха благодат". Спокойна, нежна и покорна, мечтателна и наивна е Бътерфлай на Ополайс. Истинска гейша, с пестеливи жестове, винаги леко приведена пред мъжете. Не парадира с емоции на сцената, те са в гласа ѝ. Прозрачни тонове, изящни фрази, сипещи се като стъклени перли. 

Спектакълът остава в съзнанието ми и с великолепния млад тенор Липарит Аветисян в ролята на Пинкертон, благородния и гласовит Шарплес на Кирил Манолов, чудесната Сузуки на Весела Янева (отличен вокал и ярко актьорско постижение), перфидния Горо на Ангел Антонов (един от най-убедителните артисти, които съм гледала в този образ) и, разбира се, с прецизния и всеотдаен оркестър на Софийската опера, ръководен от Боян Виденов. Вдъхновено изпълнение, възхитителна, рафинирана, интелектуална "игра на стъклени перли".

Ден преди първия спектакъл разговарях с Боян Виденов – син на двама изключителни български музиканти. Майка му е именитата ни цигуларка Дора Бръчкова, а баща му – великолепният баритон Любомир Виденов, когото всички помнят, а в Софийската опера още се говори за него с огромна любов!

След цигулката и пианото идва дирижирането. Най-важният ментор в живота на Виденов е именитият оперен специалист Джанлуиджи Джелмети, когото българинът определя като "музикант от голям формат". Пет години Боян учи с Джелмети в Академия "Киджана" в Сиена, пътува с него, асистира му. Завършва и Висшето училище за музика в Манхайм, специализира в Берлин. Сред прочутите му преподаватели е легендарният Йорма Панула. Срещите с Генадий Рождественски, Марчело Виоти и Гюнтер Хeрбиг също са част от израстването му като диригент. В разговора обсъждаме и въпроса дали мястото, където трябва да се учи дирижиране, е Германия, както се е считало в миналото. Но по-важно за мен е мнението му за Софийската опера.

"Ние със Соня много сме работили, няколко галаконцерта заедно, доста близки приятели сме. Помня, миналата година Пламен Карталов ми беше казал, че има тази мечта – ако може Соня един ден да дойде. И аз му казах: "Ще я питам". Обадих се на Соня и ѝ казах: "Сонче, в София имаш ли желание да направим нещо заедно?". Тя каза: "Бобо, с теб – разбира се!". Това беше според мен голямо събитие за София. Важно беше, че тя наистина дойде за постановка, а не за галаконцерт и за нея също беше много, много емоционално събитие".

Същото важи за Кристине Ополайс. Диригентът говори за нейния "фин, рафиниран глас, който може би контрастира с гласовете, които ние познаваме в България, много по-камерен глас, по-изтънчен…". Специално отбелязва красивите багри и нюанси на Ополайс в динамика "пиано" и се радва, че е успял да я доведе в България точно с ролята на Бътерфлай, която е едва 15-годишно момиче и е интересно точно тези цветове да се намерят, да се чуят. Шанс е, че и талантливият арменски тенор Липарит Аветисян, който е пял със Соня Йончева миналата година, също е успял да дойде за Пинкертон и да се получи фантастичен състав. Шеговито заявявам, че ще разчитаме на него за големи звезди, които да идват в Софийската опера, а той отговаря, че нашият театър има великолепни солисти и за него е чест да гостува тук. "Не познавам много театри в света, които в самия собствен състав да имат такива хубави гласове" – казва Боян. "Сега например с Кирил Манолов, който пее Шарплес, е такова щастие! И също нашата Сузуки е фантастична. Трябва да Ви кажа, че наистина всеки път, когато идвам да дирижирам опера тук, в София, така ми се отваря душата, защото традицията на лириката (театралната, оперна музика) е наистина висока тук".

Днес солисти на Манхаймската филхармония са най-големите звезди: Марта Аргерич, Миша Майски, Аркадий Володос, Сергей Бабаян, Максим Венгеров, Даниил Трифонов… Как успява да ги привлече?

"Първият беше Миша Майски, който дойде, тъй като аз познавах неговите деца – Лили и Саша Майски. Те дойдоха като трио и свириха Бетовен – Тройния концерт. Много хубаво се сработихме, с Миша станахме веднага приятели". Историята продължава като приказка: Миша разказва на Марта Аргерич. После идва Сергей Бабаян, с когото Боян тутакси също става приятел. Следват Пинкас Цукерман, Мария Жоао Пиреш, Готие Капюсон и така: "Разчува се просто" – казва Боян.

Основната идея на оркестъра е младите музиканти да придобият опит, затова изпълняват стандартния репертоар: от ранна класика до средата на романтизма. Творбите от късния романтизъм изискват твърде голям състав и са скъпи, защото оркестърът получава само 20 процента от парите от държавен фонд, а всичко друго от продадени билети или от спонсори. Така стигаме до въпроса за финансирането – не е ли било напълно неясно откъде един 23-годишен човек ще вземе пари, когато създава оркестър?

"Ами, да, беше неясно. Аз си спомням като създадох оркестъра, първите години само съм спал и съм работил – друго не съм правил по цял ден. И за мен беше абсолютно ново, от търсене на спонсори нямах представа… Помня един момент, в който вече… направихме прослушвания с чувството: „Ще стане!“, без да имам още пари. Музикантите дойдоха, избрахме състава и вече бях планирал сезон с осем концерта. А залата в Манхайм никак не е евтина… Помня как отидох при майка ми и баща ми и им казах: "Добре, ако цялата тази работа се провали, можете ли да ми помогнете с поне със заплащането на залата за първия концерт?". И тогава майка ми каза: "Ако трябва, ще вземем заем!". И такава помощ от родителите, такава подкрепа – според мен това е, което ми даде силата и вярата да продължа".

От този момент възможностите се отключват, започват преговори с фирми и Боян получава средства. Първата събрана сума е около 80-90 хиляди евро. Ентусиазмът е огромен, музикантите, които не са от Манхайм, са настанени при колеги, всичко е много "приятелско, студентско" – спомня си диригентът. Днес филхармонията има офис с петима служители, а бюджетът е около милион евро за година. Освен в Манхайм Боян Виденов дирижира оркестри в цяла Германия, в Белгия, Италия, Швейцария. Най-реномираните състави, пред които е заставал, са Антверпенският симфоничен оркестър и Оркестърът на WDR (Радио Кьолн).

В какво вярва този талантлив, амбициозен, удивително енергичен и харизматичен музикант?

"Вярвам в любовта… между хората. Това е нещото, в което най-много вярвам – че с любов се постигат най-хубавите неща. Любов в отношението един към друг, любов за това, което се прави заедно и любов за това, което не можем да си обясним. Което се получава като контакт, енергия между нас, които правим нещо – и също между хората, които слушат. И винаги за мен това е била главната максима – чрез любовта и страстта за това, което правя, да се надявам да мога няколко други хора да увлека с мен".

А за какво мечтае?

"Аз мисля, че ние винаги живеем в бъдещето – казва Боян. – Поне аз съм забелязал как моята мисъл е все в бъдещето, все в бъдещето. И все повече се опитвам някак си да спра този мисловен процес и да кажа: "Погледни днес какво имаш. Бъди благодарен за това, което имаш!". Въпросът – към какво се стремите, какво искате, този въпрос е такъв, който може често да носи даже недоволство. Защото човек през цялото време сравнява – сега, с това, което би искал. А ако успее да го отдели, да погледне само на сега, аз мога да кажа, че … живея живота, който искам да живея. И съм много щастлив в това. Защото правя музика с може би най-големите музиканти, които човек може да си представи – моите идоли от детството. Фактът, че Марта Аргерич свири на 84 години така, както е свирила на 25, е за мен голямо щастие, защото имам възможността с този човек да правя музика! Свиря с млади музиканти и такива фантастични оркестри като тук, в София, които имат желание да правят музика и са готови да поемат идеите ми. И имам възможност да правя такива интересни проекти като Enote, където имам някакъв вид entrepreneurial spirit (предприемачески дух), който просто е в мен и там имам възможност да изживея това. И имам едно фантастично семейство и хора, които ме обичат. Затова аз мисля, че това е, към което се стремя и де факто това е днес."