Лули от края на XVII, от XVIII и началото на XIX век и традицията за отглеждане на тютюн в България са представени в най-новата експозиция на Археологическия музей в Бургас.
"Такива лули се намират често на територията на съвременна България и навсякъде, където се проучват исторически пластове от Средновековието и възрожденския период", разказва екскурзоводът на музея Гергана Данабашева за БТА. В експозицията "Късносредновековни керамични лули от фонда на РИМ-Бургас" можем да видим 40 късносредновековни и няколко възрожденски керамични лули, открити в района на южното ни Черноморие. Най-красиво орнаментираните сред тях са намерени при разкопките на античния град Аква Калиде, но има и такива, които са от проучвания край села в района и около градовете Созопол и Несебър.
В Европа и Османската империя е имало оформени центрове за производство на лули, като в средата на XVIII в. те са произвеждали големи количества. Първите лули, изработени по нашите земи имат права форма и са силно повлияни от западноевропейските аналози. Чашката, в която се поставя тютюнът, има форма на пресечен конус. В долната си част тя постепенно изтънява, като под прав или тъп ъгъл плавно преминава в дълга тръбичка. Обикновено тези лули, след изпичане на глината, имат бял цвят. По-късно украсите стават по-сложни като геометрични детайли. Изображенията са релефни, като най-често чрез издълбаване са правени орнаментите по чашката на лулата, докато изпъкналата /позитивна/ украса се е слагала по наустника - там, където е тръбичката. Комбинирането на двата художествени метода е свидетелство за лукс, коментира екскузоводът.
В България тютюн се отглежда от 1717 г. – научаваме още от експозицията в Бургас, която заедно с лулите дава сведение и за историята на тютюна и тютюнопроизводството. Посетителите научават подробности за произхода и видовете на растението, както и че първоначално листата на тютюна са се сдъвквали, а на доста по-късен етап се появява пушенето чрез лули и наргилета. В началото само мъжете са имали право да пушат тютюн, като по нашите земи тази дейност е имала най-вече социална функция, пояснява пред БТА Гергана Данабашева.
Изложбата "Късносредновековни керамични лули от фонда на РИМ-Бургас" е на разположение на любопитните да края на септември т.г..
Снимки: БТАВ България, когато заговорим за човек с лош късмет, често казваме: "Ех, какъв е Марко Тотев!". Но кой всъщност е Марко Тотев и как името му се е превърнало в нарицателно за човек, на който късметът все му изневерява? "Това е..
На 1 април Православната църква чества паметта на преподобна Мария Египетска и на свети великомъченик Авраамий Български. Света Мария Египетската живяла в Александрия в средата на V и началото на VI век. Била само на 20 години, когато..
На 31 март Православната църква чества паметта на свещеномъченик Ипатий, епископ Гангърски. Св. Ипатий бил епископ на град Гангра в Мала Азия. През 325 г. участва в Първия вселенски събор в Никея, на който е анатемосана ереста на Арий...
От днес, 14 април, започва Страстната седмица, последната от земния път на Спасителя. Наречена е така заради страстите Христови – нечовешките..
Страстна седмица или седмицата на страданията на Господ Иисус Христос е последната преди Великден . Тя е и най-строгата в края на дългия Велик пост,..
Днес, 15 април, е Велики вторник. Евангелското четиво припомня притчата на Господ Иисус Христос за десетте девици, които очаквали Божествения..