Лули от края на XVII, от XVIII и началото на XIX век и традицията за отглеждане на тютюн в България са представени в най-новата експозиция на Археологическия музей в Бургас.
"Такива лули се намират често на територията на съвременна България и навсякъде, където се проучват исторически пластове от Средновековието и възрожденския период", разказва екскурзоводът на музея Гергана Данабашева за БТА. В експозицията "Късносредновековни керамични лули от фонда на РИМ-Бургас" можем да видим 40 късносредновековни и няколко възрожденски керамични лули, открити в района на южното ни Черноморие. Най-красиво орнаментираните сред тях са намерени при разкопките на античния град Аква Калиде, но има и такива, които са от проучвания край села в района и около градовете Созопол и Несебър.
В Европа и Османската империя е имало оформени центрове за производство на лули, като в средата на XVIII в. те са произвеждали големи количества. Първите лули, изработени по нашите земи имат права форма и са силно повлияни от западноевропейските аналози. Чашката, в която се поставя тютюнът, има форма на пресечен конус. В долната си част тя постепенно изтънява, като под прав или тъп ъгъл плавно преминава в дълга тръбичка. Обикновено тези лули, след изпичане на глината, имат бял цвят. По-късно украсите стават по-сложни като геометрични детайли. Изображенията са релефни, като най-често чрез издълбаване са правени орнаментите по чашката на лулата, докато изпъкналата /позитивна/ украса се е слагала по наустника - там, където е тръбичката. Комбинирането на двата художествени метода е свидетелство за лукс, коментира екскузоводът.
В България тютюн се отглежда от 1717 г. – научаваме още от експозицията в Бургас, която заедно с лулите дава сведение и за историята на тютюна и тютюнопроизводството. Посетителите научават подробности за произхода и видовете на растението, както и че първоначално листата на тютюна са се сдъвквали, а на доста по-късен етап се появява пушенето чрез лули и наргилета. В началото само мъжете са имали право да пушат тютюн, като по нашите земи тази дейност е имала най-вече социална функция, пояснява пред БТА Гергана Данабашева.
Изложбата "Късносредновековни керамични лули от фонда на РИМ-Бургас" е на разположение на любопитните да края на септември т.г..
Снимки: БТАВ редица градове на страната беше отбелязан Денят на Тракия и 112-ата годишнина от Одринската епопея. По традиция в столичния храм "Свети Николай Софийски Нови" беше отслужена панихида в памет на загиналите, а пред Паметника на Одринската епопея..
На 26 март Православната църква чества празника Събор на св. арх. Гавриил, както и един от Софийските светци - мъченик Георги Софийски Стари. Събор на св. архангел Гавриил е празник в чест на този небесен вестител на Божиите тайни...
Благовещение е денят, когато се сбъдва Божието обещание за спасението на човешката душа от вечните мъки на тъмнината. Неговото послание е, че Бог ни обича, казва отец Божидар Маринов от софийския храм "Въздвижение на Светия Кръст Господен", а за да..
От днес, 14 април, започва Страстната седмица, последната от земния път на Спасителя. Наречена е така заради страстите Христови – нечовешките..
Страстна седмица или седмицата на страданията на Господ Иисус Христос е последната преди Великден . Тя е и най-строгата в края на дългия Велик пост,..
Днес, 15 април, е Велики вторник. Евангелското четиво припомня притчата на Господ Иисус Христос за десетте девици, които очаквали Божествения..