Възможно ли е още от 2026 г. предметът "Добродетели и религии" да влезе в учебните програми и вече да бъде задължителен – това е дебат, около който се изказаха различни гледни точки през последните няколко седмици. "Въвеждането на задължителен предмет по религии в българското училище е обосновано и е това, което искат повечето българи" – казват от Синдиката на българските учители към КНСБ, в който членува голяма част от професионалната общност. Те настояват да има обществен дебат по въпроса, поради което той беше включен в дискусиите на специализиран форум тази седмица, поставен редом до други водещи теми, като тази за учителските доходи и реформата в средното образование. На срещата с учителите министърът на образованието и науката Красимир Вълчев заяви, че темата вече е сложена на масата и се върви към въвеждането на такъв предмет в българските училища.
И в момента религията присъства в образователните учебни програми, но като свободноизбираема форма. Предмет "Религия, християнство, православие" се изучава от пренебрежимо малък брой ученици – едва 12 хиляди, според статистика на Светия синод. На второ място, според етническата принадлежност се изучава "Религия-ислям" – от 2 хил. деца. А най-малко родители са предпочели техните деца да посещават часове по "Религия – неконфесионална форма на обучение" – едва 12 ученици.
Според социологическо проучване на Агенция "Тренд", 57% от анкетираните българи одобряват въвеждането на предмет "религия" в българското общообразователно училище. От същото изследване става ясно, че за българските ученици най-върховата ценност в момента е материалното благосъстояние на техните семейства. За някои анализатори това е симптоматичен сигнал, че духовното образование е наложително.
"Държим дебатът за въвеждането на предмет "Религия" да стане час по-скоро и той да е напълно прозрачен, за да се чуят всички гледни точки, – казва президентът на КНСБ Пламен Димитров. – Искаме да няма съмнение, че това, което сме направили, ще е най-доброто за българите и за нашите деца.Сега въведеният свободноизбираем предмет дава някакъв отговор, но има и други варианти, които ще се разгледат, по примера на другите страни от ЕС."
В образователните програми, които МОН подготвя, ще има различни модули. Целта е да може учениците и родителите да имат варианти при избора на съдържание и насоченост в така предложения предмет, който ще се изучава. Предложението е той да се нарича "Добродетели и религии" и да дава възможност за избор на конфесионална насоченост в обучението /по-близка до мнозинството от православните християни в България/. Ще има и програма, която е неконфесионална и е свързана с история на религиите и информация за тези духовни общности, които са познати в България и с които всички ние се срещаме. Нова е идеята, освен тези програми по религия, учениците да могат да изберат и програма по етика и добродетели, в рамките на същия този предмет. Учениците които не желаят религиозен профил, могат да се насочат към третия вариант, който дава насока към усвояване на добродетели, но в изцяло философски прочит.
Въпреки разнообразието от варианти, които се обсъждат в МОН, има хора, които казват, че подобен задължителен предмет може да има обратен ефект, най вече заради това, че при тези занятия ще липсва диалогичност и ще се наложи децата да заучават религиозните доктрини в училище. "Няма никаква връзка между религиозната принадлежност на родителите или детето и склонността му да проявява по-алтруистични поведения, да помага на някого, да проявява емпатия" – посочи пред БНР д-р Женя Лазарова, психолог и невроучен.
"Не е проблем учители и монаси да разговарят, но този уклон в момента – Българската православна църква да определя образователни политики, според мен, е малко рискован, да не кажа, че застрашава светското естество на нашето образование и за съжаление не се базира на никакви реални научни данни за ползата от религиозното образование" – смята ученият.
"Притесненията са неоснователни, тъй като българското училище ще ограмотява така нашите деца по отношение на религиите, че те да познават, а не да бъдат принуждавани да следват някаква религия. Целта е по-скоро да познават определени религиозни, нравствени ценности, както и каква е ролята на религията при формирането на нашата държавност и култура" – пояснява Десислава Панайотова, експерт "Програми и проекти" в Културно-просветния отдел в Светия синод на Българската православна църква:
В България има диверсионни групи, които осъществяват хибридни въздействия и те са част от политическия живот на България, като действат с дезинформации. Това заяви премиерът Росен Желязков по време на парламентарен контрол в отговор на въпрос, има..
Със заповед на кмета Димитър Николов Община Бургас въведе частично бедствено положение до 6 октомври. Кметът заяви, че при необходимост ще бъде извършена евакуация в най-засегнатите от интензивните валежи райони. Мярката се налага заради..
Атина е под натиск да продаде изтребители, които да се доставят на Украйна Гърция продължава да отказва да предостави високотехнологично военно оборудване, което да се използва срещу Русия, предаде от Гърция кореспондентката на БНР Катя..
Българският разследващ журналист Христо Грозев беше удостоен с престижната награда "Журналист на годината" на европейския медиен фестивал PRIX..
Източните Родопи оживяват в сърцето на София – с автентични вкусове, музика и занаятчийско майсторство. Жителите на столицата имат шанс да се потопят в..
Шейсет и шест екипажа от четири държави ще стартират днес в автомобил ната офроуд надпревара "Крал на трайъла 2025" край Костинброд , съобщава БТА...