"Може би вярата, молитвата или религията, която ние разбираме по различни пътища, носи усещането за смирение. Но то е и пътуване към себе си, към себеусъвършенстване и себеоткриване" – казва доц. Арсения Иванова, актриса, д-р по театрознание и театрални науки, лектор по сценична реч. За смисъла на смирението, собственият път към него, както и възможностите, които разкрива пред всеки един човек говорим в навечерието на Великден – време, което подтиква към размисъл за най-висшите духовни ценности и за тяхното измерение за нас, за света наоколо и епохата, в която живеем.

Преди години Арсения Иванова осъществи едно от съкровените си желания – поклонническия си преход по стъпките на пилигримите до Сантяго де Компостела. Пътят, наречен накратко Ел Камино е мрежа от поклоннически пътища до олтара на апостол Яков Зеведеев в катедралата "Свети Яков", в испанския град Сантяго де Компостела, където са погребани останките му. Светецът е един от 12-те апостоли на Иисус Христос и брат на Йоан Богослов.

"Един осъзнат човек, когато реши, че има нужда от нещо допълнително, той прави някакво поклонение. Някои отиват в Тибет, други – на Еверест, в Индия, в ашрами… За мен никога не е стоял въпросът за избор", споделя Арсения Иванова и допълва:

"Смирение – това е думата, за която през цялото време си мислех по време на пътя и след него, може би дори и в началото, когато реших, че трябва да го извървя. Имаш нужда от някакъв вид смирение. Може би вярата, молитвата или религията, която ние разбираме по различни пътища, носи усещането за точно такова смирение. Но то е и пътуване към самия себе си. Аз знаех, че имам нужда да направя нещо и да разбера –  коя съм в цялостен аспект. Но, когато изминеш тези 817 км, ти срещаш много хора и осъзнаваш, че никой не се интересува кой си, каква е твоята професия, какви са успехите ти или колко си известен… Разбираш, че си един малък човек на фона на цялата вселена! Срещаш се с хора на различна възраст, говориш на всякакви езици. С дъщеря ми имахме приятели от Южна Корея, те не знаеха английски, ние не знаем корейски, и се разбирахме! Беше изключително изживяване! Ако духовното, религията или вярата са свързани с това да разбереш къде си и кой си в този голям Космос, един от начините е да извървиш пътя Камино."

Арсения Иванова обяснява, че човек по пътя има своя причина да е там – духовна, религиозна, лична, или дори за спорт, и допълва: "Независимо от причината обаче, пътят те променя!"

"Не преживяваш катарзис, поне аз не съм го преживяла. Всъщност, съзнанието ти се изчиства – няма добро, няма лошо, ти си просто една бяла страница. И когато се върнах в България си казах, че никога няма да бъда лош човек, ще бъда по-смирена и малко по-спокойна. И това стана! Наистина стана!"

Преподавателката по сценична реч и поведение пред камера и микрофон допълва, че при нейната дъщеря трансформацията е била съвсем осезаема. Няколко дни след завръщането им, тя променила първоначалните си професионални планове и тръгнала по съвсем друг житейски път. За себеоткриването и достигането до най-дълбоките си душевни стремежи Арсения споделя:

"Ти тръгваш, не можеш да спреш и не можеш да се върнеш назад, трябва да подържиш само напред. Това е пътят, няма табели назад! Не можеш и да останеш на едно място, защото имаш 30 - 35 км ежедневно и то пеша с раничката на гърба си. В Ла Риоха, в тази прекрасна област на испанското вино, вървяхме цели 15 или 17 км без вода, а беше 40 градуса – жега, без сянка, защото беше между лозите, малко встрани от пътя, и нямахме вода. Беше голямо изпитание!"

• Българският Ел Камино – поклонническият път от Велико Търново до Рилския манастир

В България също има поклоннически маршрути, а Арсения Иванова споделя, че би извървяла тези, които са свързани с живота на Иван Рилски. Убедена е, че традициите и духовните ценности трябва да се предават през поколенията, защото носят възможност за себепознание, но и за по-пълноценно свързване с близките ни. Казва, че Великден е бил специален за нея и майка й, а днес тя предава на своята дъщеря любовта и уважението към този празник: "Има светлина в този ден, повече отколкото в другите празници. Има и нещо, което ни озарява!", казва Арсения и пояснява, че младите хора имат нужда от нашата подкрепа, за да намерят своите духовни пътеки.

"Младите хора от новото поколение – алфа, зет и милениум…, понеже аз работя с млади хора, са невероятни същества. Техните души са по-различни от нашите, дори от душите на 30-годишните. Те са други, защото живеят в технологичния свят и са ощетени от някои неща, които ако ние,  по-големите, не им ги дадем, може би много трудно ще стигнат до тях. Но те имат желанието, провокацията, дори абсолютното любопитство. Има много духовни деца и много талантливи – не само в изкуството. Всяко едно нещо правят със замах, много по-бързи са от нас и много по-рефлективни" – анализира доц. Иванова и допълва, че пътуването към себе си е пътят, който е необходим за тях, за нас и за всеки един човек.

"Колкото повече откриваш кой си и каква е същината ти, толкова повече нови пътища се появяват. Отваря се следващата врата, и ако това нещо е твоето, след това имаш още една врата, и още, и т.н. Аз мисля, че до края на живота си човек може да открива себе си, възможностите и талантите си. Няма граница за това!"

Снимки: личен архив на доц. Арсения Иванова