С дъх на пролет и очакване на великото Възкресение Христово, Цветница е сред най-обичаните празници в България. От ранна утрин хората изпълват храмовете, за почетат празника и да споделят радостта си молитвено на празничното богослужение. Освен вцърковените, които редовно присъстват на службите, празникът увлича мнозина със своя заряд и всеки бърза да отнесе в дома си частица от него с благословените върбови клонки, които свещениците раздават. Освещават се в църквата със специална молитва, преди литургията. Вярващите християни поставят върбовата клонка над иконата на Спасителя или на входната врата на дома си, за да напомня за Неговото посрещане и това, че Той е Царят в небесното царство.

"Все пак ударението на тези празници не трябва да пада върху цветята и върху народните обичаи. Хубаво е като просветени православни християни да знаем какво се е случило на тези дни", отбелязва отец Климент Харизанов от столичния храм "Св. Преображение Господне". По думите му, припомнянето на тези събития има огромно значение за Спасението на човешката душа и нелеките пътища, които водят към него.
Празникът е свързан и с очакването на юдеите, научили вестта за възкресението на Лазар, че в живота им ще настъпи бленуваният обрат и спасение от житейските мъки. Затова те застилали земята с палмови клонки и поздравявали Иисус Христос с "Осанна!", защото виждали изпълнението на пророчеството, че Царят юдейски ще дойде, за да "възвести мир на народите" в града на мира – Йерусалим. Те помнели и по-далечните исторически събития, когато Макавеите очистват храма на Йерусалим от идолопоклонничеството и прогонват гръцките завоеватели. Приветствали Божия Син с надеждата, че Той ще ги освободи от римляните, но след като не ги повел на въстание, те се отдръпнали от Него и няколко дена по-късно озлобени крещят "Разпни го!" В този смисъл е и тълкуванието на Църквата, че това е един белег на непостоянството на човешкия характер, който има проявление и в наши дни.

Предусещайки пълното разорение и погрома, който очаква Йерусалим и неговите жители, Иисус Христос се просълзява и изрича: "Понеже ти не узна времето, когато беше посетен..." Той предвещал, че в скоро време там няма да остане камък върху камък и че населението му ще бъде пръснато по четирите краища на света.
Този мотив за неочакваното Божие посещение се разгръща на вечернята, след празничното възпоменание на Вход Господен, с покайното богослужение Последование на Жениха. То припомня думите на Иисус Христос, че Божият ден ще дойде ненадейно и вярващите трябва да са будни и подготвени да го посрещнат с дела на милосърдие:

"Да бъдем будни, означава да имаме съзнание, че нашият живот и ежедневие не са нещо незначително, а поле, на което се разиграва най-голямата борба, тази за всяка човешка душа" , отбелязва отец Борис Борисов от софийския храм "Преображение Господне".

Очакван и обичан празник, Цветница е винаги в неделята след Лазаровден и преди Възкресение Христово. Имен ден празнуват хората, които носят имена на цветя – от традиционните Цветан, Цветанка, Невена, Теменужка, Иглика, Гергина, Върбан, Върбинка и т.н. до по-късно навлезлите в бъгарската именна традиция Далия, Камелия, Вероника…
Снимки: БТА, архив

Денят на св. Димитър – 26 октомври, се празнува из цяла България, а мощите му, съхранявани в Солун, са постоянен обект на преклонение от българите, които често пътуват в Северна Гърция. В народния календар Димитровден се свързва с края на..
На 19 октомври почитаме паметта на небесния закрилник на България – св. Йоан Рилски Чудотворец. Основател е на Рилската света обител – най-големият и влиятелен духовен център в България. Йоан Рилски е роден около 876 г. в село Скрино, край..
За първи път Химнът на независимостта прозвучава на 22 септември 1908 г. в черноморския град Бургас. Авторът на мелодията и текста – военният капелмайстор Георги Шагунов, отбелязва върху титулния лист на партитурата, че химнът е написан и изсвирен час..