В народните вярвания свети Георги е по-малкият брат близнак на свети Димитър. Етнографите ги описват катохристиянизирани образи на митични юнаци. Силни, ловки, бързи те са победоносни, прескачат планини и морета, освобождават водата и заробени девойки, убиват хали и врагове на вярата. Отварят и затварят небето, та да пуснат дъжд по Гергьовдеен или сняг по Димитровден и да донесат плодородие. Оказва се, че най-старата икона съхранена в България и пазена в Националния църковен историко-археологически музей към Светия синод на Българската православна църква е сборна именно на двамата светци.

Проблем за датирането на иконата е именно нейната композитна структура. Най-старата ѝ част е с по-грубо релефно изображение на светите конници върху почти квадратно дървено пано. То е вградено в рамка, изписана доста по-късно, в която са изобразени сцени от житията и мъченичествата на двамата светци. Интересен е преходът, който средновековният майстор е направил между основната икона и рамката. За неведомият молител пред иконата изглежда, че между рамката и светците е залепена финна кожа. Ефектът е постигнат като върху дървената основа са полагани няколко слоя грунд, а после е направен допълнителен релеф.

"Искам да отбележа, че такъв тип изображения не се срещат в България. Или поне на мен не ми е познато друго подобно изображение с релеф на св. Георги и св. Димитър, дори на други светци, които да са оцветени. Спазен е канонът св. Георги да се изобразява на бял кон и св. Димитър на червен кон. Прави впечатление животното, което убива свети Георги – определят го като хипопотам, крокодил. То не прилича толкова на змей, който сме свикнали да виждаме в традиционните икони на св. Георги. Св. Димитър пък убива змия, което е символ на злото.В много случаи той в своите изображения убива някакъв човек, който според гърците е цар Калоян, за да спаси Солун. Общо взето човекът е е символ на злото и не е задължително да е цар Калоян. Според българите пък е император Василий Велики", с усмивка разказва реставраторката.

• Ново издание представя съкровищата от Националния църковен историко-археологически музей в София

Интересно е и защо са изобразени именно тези двама светци. Може би отговорът е, че в традиционната представа единият е откривал активната земеделска година на Гергьовден. В деня на втория мъченик през октомври земеделската година приключва. 

"Това с началото и края на циклите е много интересно предположение. Доколко е основателно, аз не мога да твърдя. Но двамата светци са живяли по едно и също време и всъщност мъченическата смърт на св.Георги е на 23 Април 305 г., докато на св. Димитър е на 26 октомври 306 г. Може би всъщност това да е връзката между двамата светци – и двамата са мъченици за христовата вяра, и двамата са загинали с изключителни мъчения. Особено при свети Георги по времето на император Диоклетиан, който е управлявал от 284 г. до 305 г., е имало страшно много гонения на християните и свети Георги е бил мъчен по много жесток начин. В сцените, които придружават иконата отпо-късен период са именно описани мъченията на светеца", разсъждава Наталия Неделчева.

За факта, че иконата е най-рано от 11-ти век говори изобразяването на светците като конници. Преди това те са зографисвани седящи с копия. Интересно е също, че конниците са изобразени без стремена, което за времето на същинското Средновековие е рядкост и говори за следване на някаква антична традиция, каквато има на оброчните релефни плочки с тракийския конник - Херос.

За съжаление откривателят на иконата я намира извън нейния композиционен контекст и иконографско послание. Не можем да кажем, кой е поръчителят на изображението, но той определено се е нуждаел от покровителството именно на двамата небесни войни. Възможно е самият поръчител също да е бил воин. Това, че най-старата част на иконата е била вложена в нова рамка, свидетелства за изключителната ѝ ценност и святост в живота за нейните притежатели.