Свещеномъченик Терапонтий, епископ Сардийски (в малоазийската област Лидия), пострадал за Христа през III век. Изпълнявайки своето архиерейско служение, свети Терапонтий просветлил много езични гърци със светлината на християнската вяра и ги кръстил. Явил пред двора на владетеля Юлиан и безстрашно се обявил за християнски епископ. Бил хвърлен в затвора, където дълго време бил измъчван от глад и жажда, след което бил подложен на жестоки мъчения, но страданията не разклатили вярата му. Повели мъченика окован във вериги през град Синаон във Фригия, а оттам до Анкира в Галатия, след това до река Асталин, като го измъчвали и били жестоко. Накрая стигнал в пределите на Саталийската епископия, подчинена на Сардийската митрополия, и след дълги побоища завършил мъченически земния си път.

Сухите колове, за които бил вързан светецът, напоени с кръвта му, пуснали зелени издънки и израснали в големи дървета, чиито листа придобили лечебни свойства и дарили на много хора благословено изцеление.

В днешния ден честваме и свещеномъченик Терапонт Софийски. За него известният наш писател Матей Граматик, съвременник на св. Николай Софийски и свидетел на неговия мъченически подвиг през 1555 година, пише, че бил "презвитер на светата Божия църква в Сердика (София), живял с много добродетели и накрая, по време на гоненията против християните, бил задържан под стража от беззаконниците заради Христовата вероизповед. Подир много мъчения и окован с тежки железни вериги той бил изведен вън от града на един ден път и на това място му отсекли главата. Така загинал мъченически за Христа. Говорят, че на мястото, където се проляла кръвта му, след време пораснал голям дъб, който и досега се вижда, и стават там различни изцеления, когато се пристъпва с вяра."

Днес един дънер от този дъб се пази като свещена реликва в старинната столична църква "Света Петка", където се чества паметта на свещеномъченика всяка година на 27 май.

Св. Йоан Руски Изповедник се родил около 1690 година в Малорусия. Като войник в царската армия на Петър Велики участвал във войната с Османската империя и бил пленен. Заради праведния му изповеднически живот св. Йоан бил удостоен от Бога с дара на чудотворството. След много страдания св. Йоан се преселил при Господа, Когото обичал повече от всичко, на 27 май 1730 г.

Мощите на светеца останали нетленни, благоуханни и чудотворни. През 30-те години на ХІХ век турците решили да изгорят мощите. На другия ден сред обгорените въглени и пепел християните намерили тялото на светеца почерняло от дим и сажди, но както преди благоуханно и нетленно. Когато през 20-те години на ХХ век гърците били изгонени от Кападокия, те взели със себе си и тялото на светеца и го положили в храм на остров Евбея. 

По-късно бил построен и храм на името на светеца, където чудотворните му мощи лежат и до днес и привличат потоци от поклонници.