През 2021 г. "Пътят на Кирил и Методий" се превръща в един от 48-те европейски културни маршрута, а кирилометодиевската писмена, културна и религиозна традиция получава поредното признание като неделима част от културното наследство на Стария континент. В това пътешествие във времето и пространството има потенциал да се включат 21 страни.

Идеята за създаването на Кирило-Методиевския културен маршрут се ражда като партньорска инициатива между няколко общини в пограничната област между Чехия и Словакия, където са се намирали земите на някогашната Велика Моравия. "Мисията на Кирил и Методий, включваща създаването на първата славянска азбука – глаголицата, е свързана именно с тази великоморавска мисия", припомня д-р Елка Златева, асистент в Кирило-Методиевския научен център към БАН. През 2019 г. няколко организаци от двете страни подават заявление до Съвета на Европа за сертифициране на маршрута, но получават отказ с аргумента, че Кирило-Методиевското наследство обхваща много по-голяма част от територията на континента. Така година по-късно България е поканена да се присъедини към инициативата, която представя славянската писмена и религиозна традиция.

Става дума за 115 храма, посветени на Св. св. Кирил и Методий и на техните ученици, два манастира, носещи името на Светите братя – Горнобанският и Клисурският, 11 параклиса, около 100 оброци и още толкова читалища, 264 училища, четири университета и, разбира се, Националната библиотека. Интересен факт е, че българската диаспора в чужбина също пази паметта за Светите братя, избирайки ги за патрон на 37% от неделните училища.

Всеки чужденец, решил да посети България като част от Кирило-Методиевския културен маршрут, получава задължителен "пакет" от знания:

"Ролята на България за съхраняването и развитието на славянската писмена и книжовна традиция е изключително голяма – изтъква може би най-важния факт д-р Елка Златева. – И едно разграничение, което дори ние, българите, не успяваме винаги да направим – Кирил и Методий са създали първата славянска азбука, глаголицата, а техните ученици я преработват и адаптират за нуждите на българската държава, сътворявайки една различна азбука, кирилицата, наречена именно на техния първоучител. Важно е да знаем също, че кирилицата е една от най-разпространените писмени системи в света и днес над 300 млн. души използват тази писмена система. От друга страна, с присъединяването на България към ЕС тя беше призната за европейска азбука, а върху банкнотите от 5 евро вече бяха поставени първите кирилски букви. Надяваме се, че след присъединяването ни към еврозоната и емитирането на български монети тези символи на нашата културна идентичност ще станат още по-разпознаваеми в целия континент."

Чуждестранните туристи, преминаващи през България по пътя на трансграничния маршрут, посещават района на някогашните столици. Отбиват се в манастирите пазители на най-старите датирани кирилски надписи – например скалната света обител до село Крепча, която съхранява най-ранния известен досега надпис от 921 г. Вниманието им привличат също библиотеки и музеи, превърнали се в дом на ценни глаголически и кирилски ръкописи. Към всичко това се прибавят многобройните прояви на нематериалното културно наследство под формата на ателиета по калиграфия, краеведски школи, запознаващи с паметници от местно и регионално значение.

"Особеност на Кирило-Методиевския маршрут е, че той не е поклоннически – добавя д-р Елка Златева. – В него се съдържат различни пластове и един от тях е т.нар. научна мрежа, включваща различни институти и университети, които изследват тази проблематика, както и образователни организации, работещи с деца и младежи по различни инициативи. България има данни за развитието на автентичен културен туризъм, но за целта са необходими нови форми, по-интересни за съвременния турист. Оказва се, че през последните години най-желаният алтернативен туристически продукт е велотуризмът, тъй като все повече хора предпочитат да пътуват самостоятелно или групово на велосипеди, съчетавайки природни и културни забележителности."

За разработването на веломаршрути, които да превеждат туристите през емблематични обекти, свързани с българската история и култура, обаче е необходима добра инфраструктура.

"За съжаление, достъпът до много знакови обекти от Първото и Второто българско царство и от Възраждането е затруднен поради липсата на добра инфраструктура – изтъква ученият. – Има обекти, които дори не са социализирани – например царските манастири в село Равна край Провадия, изследвани през годините от екипа на проф. Казимир Попконстантинов, но все още недостъпни за туристите. От друга страна, институциите не провявяват голям интерес към програмата за културните маршрути."

Въпреки трудностите, "Пътят на Кирил и Методий" продължава да се развива и неговата мрежа се разраства. "Културните маршрути са интересен инструмент, търсещ различни подходи, за да представи културното наследство на съвременния европеец – любопитен, придирчив, търсещ", казва в заключение д-р Елка Златева, която вярва в тяхното безоблачно бъдеще.

Снимки: Диана Цанкова, kmnc.bg, БТА, mitropolia-sofia.org, Мирослав Георгиев, muzei-provadia.com