Харизматична личност, с фино чувство хумор и усет за мярка и естетика – това научаваш още при първа среща за журналиста, преводач и водещ на телевизионни предавания Георги Ангелов. Той се отличава не само с хубав тембър на гласа, но и широките си познания в полето на историята, литературата, културата. Задълбоченото изучаване и свободното боравене с френския език правят Георги Ангелов един от най-добрите преводачи на съвременна френска литература на български. Тъкмо преводът от български на френски проправя пътя на му към радио, а после и в телевизионната журналистика. Днес той е водещ на едно от най-гледаните телевизионни предавания "История БГ", излъчвано в ефира на Българската национална телевизия веднъж седмично. Малцина обаче знаят, че професионалният път на  водещия започва от студиата на БНР и по-специално от Френска редакция на Радио България. Днес като журналист Ангелов е благодарен на шанса, който е имал да попадне в БНР още преди 1989 г.

Като преводач обаче най-много врати му отваря сътрудничеството с Националния център за книгата във Франция. Чрез него той получава шанс многократно да пребивава във Франция и да черпи от извора френска култура. Четенето на книги и превода от френски са двете неща, на които отделя най-много внимание в ежедневието си. Телевизионният ефир обаче му носи много приятни преживявания – срещи с много ерудирани събеседници и широка зрителска аудитория.

Точен, дисциплиниран, търпелив, любопитен и любознателен – това са качествата, които е изградил в себе си Георги Ангелов и то още с прекрачването на прага на Българското национално радио през 80-те години на м. в. Присъствието му във Френската редакция на Радио България било за кратко, но пък оставило трайна следа в палитрата от спомени на прохождащия по онова време преводач и водещ на предавания:

"Първото ми стъпване в БНР беше в радио Варна, когато като студент през лятото правехме програми за чуждите туристи – имаше френски, немски, английски, руски и пр. Там е истинското ми начало в професията. Това беше много хубаво, защото така се спасявахме от досадните бригади всъщност. След това, вече в София, не си спомням точно как попаднах, най-вероятно някой колега ме беше препоръчал, но тогава ставаше доста трудно, особено човек да влезе в национална институция като радиото, беше много специално място. Работих сравнително малко време, едва ли се събира и една година. Но си спомням много добре шефа на нашата редакция – френската. Наричахме го "Иван Грозни", не че беше толкова страшен човекът, но такъв му беше прякорът. Другото, което си спомням, е че тогава се работеше с техника, която не съществува вече в радиото. Работехме с ленти, а в коридорите имаше едни кутии, наречени дросели, в които можеше да се изтрива записът на тази лентата, за да се ползва наново. И разбира се, ясно си спомням досадните преводи на официалните протоколни новини, а нашите слушатели основно бяха в Северна Африка… Новините ни се даваха на български и трябваше да ги превеждаме точно както са ни подадени. След това, преведени на съответния език, новините отново се проверяваха от редактор, за да не би случайно да сме вкарали в тях някоя неподходяща думичка. Нямаше шанс за никакво творчество, освен самия превод, който сам по себе си е творческа работа."

Георги Ангелов много бързо навлиза в работата на преводач-говорител. Заради доброто владеене и изказ на френски език той веднага застава пред микрофон и така овладява тънкостите на студийната работа.

"Чрез радиото за пръв път се сблъсках със специализирания превод, с какъвто и след това съм се занимавал. Превеждал съм на специализирани форуми и като симултанен преводач. Моята истинска професия е по-скоро преводач, отколкото водещ. А телевизионните ми изяви са едновременно хоби и основна професия" – казва Георги Ангелов и продължава:

"Аз се забавлявам с това, което правя, независимо дали е телевизия или копая канавки. Четенето ми е голяма страст, дори не мога да заспя вечер без да прочета няколко страници, обикновено хората, които ме познават, знаят, че в раницата ми винаги има и една книга. Понеже аз съм точен, а много от хората закъсняват за срещи, затова нямам нищо против да ги чакам в някое заведение и през това време да си чета книгата. Що се отнася до превода, има книги, които наистина задържат доста вниманието ми и ме държат задълго, но има и други, които са ми досадни и ги превеждам с неудоволствие. Но това е труд. Езикът е важно да се поддържа постоянно, имам предвид и български, и френски. Трябва винаги да си на ниво, да следиш новостите, които се появяват."

"И у нас вече писателите са много разпознаваеми и  много добре посрещани навсякъде персони. Но във Франция култът към писателя е открай време, те отдавна са излезли от анонимност и са се превърнали във водещи фигури за обществото" – разсъждава Георги Ангелов върху сходствата между България и Франция:

"Аз съм имал много срещи с писателите, които превеждам. Най-паметната беше с Мишел Турние. Имах възможността да се виждам с него цели три месеца, да говорим, да обсъждаме темите. Той беше безкрайно интересен човек, изключително ерудиран. А това е много важно, не само заради превода на конкретната книга, върху която работех, а и заради собственото развитие на теб като човек. Едно е да превеждаш писателя през неговите страници, а съвсем друго е, когато си имал толкова много и задълбочени разговори с писателя. Неговата философия, изказ, начин на мислене те карат да израснеш и ти като личност."

Снимки: БТА, БНТ, БНР, Facebook Georges/Anguélov