Двамата апостоли много се потрудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот.

Най-важните обстоятелства на техния живот са описани в книгата "Деяния на светите апостоли", а за апостол Петър - и в светото Евангелие.

Свети апостол Петър е един от 12-те Христови апостоли, брат на апостол Андрей Първозвани, рибар от брега на Галилейското езеро. Еврейското му име било Симон, а "Петър", което на гръцки означава "камък", го нарекъл Сам Иисус Христос.

Ап. Петър бил един от най-любимите ученици на Спасителя, Когото следвал неотлъчно до деня на Възнесението Му. При залавянето на Спасителя Петър трикратно се отрекъл от Христа, но и горчиво се разкаял.

След Петдесетница апостол Петър проповядвал из Палестина, Мала Азия, Гърция и други страни. Отишъл в Рим при гонението на Нерон и бил осъден на разпъване. От смирение по негово желание бил разпнат с главата надолу в 67 година - годината, в която и апостол Павел намерил мъченическата си смърт.

В новозаветния дял на Библията са включени две съборни послания на ап. Петър, отправени до всички християни.

Свети апостол Павел (от латинско паулус - малък), бил с кръщелното име Савел. За разлика от апостол Петър, той не е от кръга на Христовите ученици. Бил фарисей и в духа на консервативния юдаизъм участвал в гоненията срещу християните и в убийството на свети първомъченик Стефан.

В книгата "Деяния на св. Апостоли" (XI глава) се разказва, че на път за Дамаск Савел видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: "Савле, Савле, защо ме гониш?... Аз съм Иисус, когото ти гониш". Това събитие било повратно в живота му. Той се покръстил и станал най-ревностен разпространител на християнската вяра. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наречен "апостол на езичниците". 

Около 67-а година Павел бил окован и изпратен в Рим на съд. Загинал мъченически на 29 юни 67 г., заедно със свети апостол Петър. Преданието разказва, че вече отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, бликнали три извора, на мястото на днешния манастир "Три фонтана" край Рим.

Новият завет на Библията съдържа четиринадесет негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските истини и правилата на църковния живот.

В ап. Петър Църквата вижда образ на един отрекъл се от Христос, но покаял се, а в ап. Павел - образ на гонител на Господа, а впоследствие – Негов ревностен служител. Пример, поучителен за всички нас.

През 2016 година, по предложение на тогавашния Доростолски митрополит Амвросий и по решение на Светия Синод на БПЦ, е учреден нов празник в църковния ни календар – Събор на светите Доростолски мъченици. Тяхната обща памет е определено да се чества всяка година в Третата неделя след Петдесетница – след Неделята на всички български светии. Съставено е и специално богослужебно последование в прослава на тези истински Христови войни, доблестни изповедници и мъченици на вярата, които са пострадали в древната и славна Доростолска епархия, във времената на едни от най-тежките гонения срещу Христовите последователи в Римската империя, през първите четири столетия.

Тази година празникът се пада на днешния Петровден.

Доростолска митрополия е сред първите древнопросияли епархии в българските земи, формирана около 390 г. и е основана върху кръвта и мъченическата смърт на древните светци-мъченици, пожертвали живота си за Христовата вяра през първите четири века след Христа. Нейният епархийски център е днешна Силистра – античният Дуросторум, известен в историята още като Доростол, Диристър, Дристра, Дръстър. В епархията се пазят мощите на 13 от тези мъченици. 

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".