Сърбия и Босна и Херцеговина отказаха да подпишат декларацията на ПСЮИЕ

Срещата на върха от Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), която се проведе в Тирана в рамките на албанското председателство, приключи без Сърбия и Босна и Херцеговина да подкрепят съвместната декларация, съобщи обществената  радио-телевизионна компания на Босна BHRT.

Албанският президент Байрам Бегай каза, че крайният документ на форума е подкрепен от повечето страни членки. "Белград и Сараево имаха свои изисквания за въпросите на сигурността", посочи Бегай.

Сръбският премиер Джуро Мацут, който представляваше Сърбия, потвърди, че страната му не е гласувала "за" декларацията и заради Косово. Страни членки на ПСЮИЕ са България, Албания, Косово, Северна Македония, Турция, Босна и Херцеговина и Гърция. Председателството на ПСЮИЕ бе поето ротационно от България.

Тристранни европейски патрули пазят шенгенската граница на Хърватия

На границата между Хърватия и Босна и Херцеговина започнаха работа тристранни патрули със словенски, хърватски и италиански полицаи, съобщи словенската национална телевизия RTVSLO.

Тристранните патрули са част от съвместната дейност на Словения, Хърватия и Италия за повишаване на отбраната, справянето със заплахи за сигурността и незаконната миграция. Няколко страни членки на ЕС, включително Словения, продължават да имат полицейски контрол на вътрешните шенгенски граници. Словения въведе контрол на границите си с Хърватия и Унгария на 21 октомври 2023 г., след като Италия въведе такъв. И двете държави продължават да засилват граничния контрол. Словенският надзор на границите с Хърватия и Унгария бе удължен до 21 декември 2025 г.

Румънският бизнес се обяви против вдигането на плоския данък

На фона на консултациите в Букурещ за съставяне на ново коалиционно правителство румънските бизнес асоциации излязоха с открито писмо и призоваха политиците да не въвеждат прогресивно данъчно облагане и да запазят плоската ставка от 10%, предаде AGERPRES.

"Отправяме призив за политическа отговорност чрез поемане на ангажимент за управлението и за мерки без пряко или маскирано прогресивно облагане, със запазване на единната ставка", се посочва в писмото, подписано от 13 от най-големите бизнес асоциации.

Временният председател на Социалдемократическата партия Сорин Гриндяну заяви, че ако бъде приложено прогресивно данъчно облагане, няма да има нужда от увеличение на ДДС, за да се намали огромният бюджетен дефицит от 9,3% за 2024 г. Сега ДДС в страната е 19%, но има отделни намалени ставки от 9 и 5%.

Турция и Китай развиват алтернативен на Русия железопътен коридор

Транспортна сделка между турската железопътна компания Pasifik Eurasia Lojistik и китайската China Railway съкращава времето за доставка на товари от Китай към Европа и намалява разходите. Договорът предвижда първоначалното изпращане по т. нар. "Среден коридор" на 10 влакови композиции с контейнери, като целта е те да стигнат до 1000 за година, предаде haberturk.com.

Стратегическото партньорство по маршрута "Среден коридор" свързва едни от най-големите азиатски икономики. След началото на войната в Украйна алтернативното трасе е подкрепяно от Европа като заменя "Северния коридор" през Русия. Преносът на товарен контейнер по новото трасе през Казахстан, Азербайджан, Грузия и Турция струва с 500 до 1000 долара по-малко. Времето за доставка се съкращава от  40-53 дни на 25-35. 

Гърция поглежда към ядрената енергия

Гърция може да се превърне в страна с ядрена енергия. Това каза премиерът Кириакос Мицотакис пред конференция в Атина посветена на енергийния преход, цитиран от вестник To Vima. В дискусия с Емилия Мичасук – редактор на Financial Times за климата, Мицотакис заяви, че не може да си представи постигането на климатична неутралност без използването на ядрена енергия, като добави, че иска страната му да участва в дискусиите за ядрените технологии. Гръцкият премиер призова за "стратегически залог" на страната и Европа за привличане на инвестиции в сектора, защото "те няма да дойдат за една нощ".

Премиерът посочи също възможността за използване на ядрена енергия за задвижване на океанските кораби през следващите 10-15 години, защото Гърция остава страна с една от най-големите търговски флотилии в света.

Съставил: Иво Иванов