Обичате ли приказки? Коя е последната, която прочетохте и колко сходства с живота ви дотук открихте в нея? Макар мнозина да смятат този литературен жанр по-скоро за детски, приказките са източник на множество поуки, актуални и до днес. Освен това, дори и в настоящия суров свят е възможно да живееш именно в такива. Талантът е да успееш да преминеш от една в друга, а днес да разказваш и двете спокойно и дори през смях, зад който обаче се крият години упорит труд и отказ да повярваш в съветите на другите, че е по-добре да се откажеш, защото това, което искаш, не може да се случи.

Доказателство, че всичко е възможно, стига да гледаш само напред и да не се отказваш, е историята на сънародника ни Джонатан Ангелов, израснал между България и Франция, но пазещ страната ни завинаги в сърцето си, тъй като у нас е преживял, научил и изпитал много:

"До 18-годишен всяко лято прекарвах най-малко 1-2 месеца в България. Разхождах се из различни села, из София, Бяла Слатина и Правец и пазя най-добрите си спомени оттогава, защото бях дете с едно колело, с което можех да се разхождам навсякъде – признава събеседникът ни. – Ходех да се къпя в различни реки и под водопади, имах своите първи дискотеки и любови в България. Помня обаче и трудния живот на българите, които работят много, но нямат пари. Помня какви пенсии имаха моите роднини. Баба взимаше по 80-90 лева на месец през 2000 година. Помня мизерията, която беше и това ме научи, че никога не искам да живея отново така, но пък разбрах, че и с малко пари е възможно да бъдеш щастлив."

Според него това, което те прави щастлив, е възможността да правиш каквото искаш. Осъзнава обаче, че сигурно звучи лесно, казано от преуспял човек като него, но той винаги е мечтал да постигне нещо, което никой друг не е мислел, че е възможно. Освен в България, детството му минава и в Париж, където живее с майка си, която в началото на прехода (1989 г.) заминава първо за Италия, където се омъжва, за да получи европейски документи. След една-две години напуска Италия и се установява във Франция, където започва успешен бизнес като модел и собственик на малка модна агенция.

"Добре се справи, моделите, които наемаше, бяха от цяла Европа, Русия и дори България. По някое време се появих аз, но тя никога не е знаела кой е моят баща. Затова цял живот се е старала да се справим и да бъдем добре заедно – спомня си Джонатан. – За жалост един човек я измами, казвайки ѝ, че работи в сферата на изкуството, купувайки и препродавайки различни картини и предмети. Майка ми му даде почти всичките си пари и той изчезна. Тя загуби всичко, фирмата ѝ затвори, а данъците ѝ се стовариха на главата. Като чужденка във Франция тя не можа да научи да говори и пише добре на френски, започна да пие и постепенно хората започнаха да говорят за нея и за мен. И така един ден, на 12 години, се озовах при социалните, които ме предадоха в приемно семейство."

Почти веднага започва и първата си работа – да продава вестници, последвани от пица, сладолед и какво ли не, защото иска да покаже на майка си, че всичко е възможно. Работи много и след известно време започва да купува имоти:

"Малки стаички в Париж, които са 8-9 квадратни метра, една след друга, успях да купя десет, продадох ги, направих доста пари, с които купих по-големи апартаменти от 2 стаи, които давах под наем на туристи. На 27 години, след една година в Лондон, където работих като финансов търговец за една фирма, ми омръзна да работя за други, защото печелех повече пари от бизнеса с имотите. 

Прибрах се във Франция и направих своя фирма, която стана една от най-големите стартъпи във Франция в сферата на комуникациите. Макар да не идвах от нея, нито пък моят съдружник, ние мечтаехме да направим продукт, който ще работи за всички фирми по света, които искат да изградят свои колцентрове."

Цялата си история Джонатан описва на френски и в книга, озаглавена "Нищо за губене" (Rien à perdre). На въпроса дали обмисля тя да се появи на български, отговорът е категоричен – има такава идея, даже търси издател, но в българското издание ще включи много повече от преживяванията и живота си тук в България, тъй като смята, че и от тях читателят ще научи много.