На 11 юли възпоменаваме света великомъченица Евфимия Всехвална – мъченица от първите векове на християнството, света равноапостолна княгиня Олга – посяла семената на християнската вяра в руските земи през Х в., преподобни Никодим Албански, пострадали за Христа през османския период и светецът от ХХ в., свети Софроний Светогорец (Сахаров).

Света великомъченица Евфимия Всехвална пострадала за Христос в град Халкидон около 304 година. Родителите на светицата успели да вземат тялото ѝ и да го погребат близо до Халкидон. По-късно върху гроба на великомъченицата Евфимия е издигнат величествен храм в който през 451 г. са се състояли заседанията на Четвъртия Вселенски събор. 

След превземането на Халкидон от персите през 617 г., мощите на светата великомъченица Евфимия са пренесени в Константинопол (около 620 г.). По време на иконоборческата ерес, реликварията с мощите били хвърлени в морето и впоследствие те се озовали на остров Лемнос, а през 796 г. са върнати в Константинопол.

При кръщението си руската княгиня Олга получила името на света равноапостолна Елена и подобно на своята небесна покровителка, княгиня Олга станала равноапостолна проповедница на християнството в необятните простори на руската земя и духовна майка на руския народ. Чрез нея започнало тяхното просвещение със светлината на християнската вяра. Затова от древни времена я наричат „основателка на вярата“ и „корен на Православието“. Редно е да споменем, че според някои историци, света Олга - Елена била българска княгиня и отишла в Русия вече християнка.

Свети преподобномъченик Никодим Албански е роден в Елбасан (дн. Албания), по произход българин от благочестиво християнско семейство. Жени се и му се раждат няколко деца. Приема мохамеданството и в заблудата си потурчва цялото си семейство, без едно от децата си – него някои християни тайно изпращат на Света Гора.

В своята ярост бащата отива на Атон да търси детето, но там намира покаяние за отстъплението си от Христа и приема монашество с името Никодим. Три години пази най-строг пост и с обилни сълзи оплаква своето вероотстъпничество.

В душата му се разгаря желание за мъченически подвиг и след като получава благословение от прозорливия старец, се връща в Елбасан и изповядва пред турците Христовата вяра. Три дни турците уговарят и измъчват св. Никодим, но той не се поддал. Най-накрая бил посечен и се удостоил с мъченически венец, а мощите му стават извор на благоухание и чудотворство.

Свети Никодим е под №47 в Именника на българските светии.

В днешния ден честваме и един светия от нашето време - светогорския подвижник с руски произход, по-късно основал манастира „Св. Йоан Предтеча“ в графство Есекс, Великобритания - св. Софроний Светогорец (Сахаров). Живял от 1896 до 1993г., причислен към лика на светиите на 27 ноември 2019 г. от Вселенската патриаршия.