Светите мъченици Кирик и Юлита живели в Мала Азия в град Икония в Ликаонската област. Света Юлита произхождала от благородно семейство и била християнка. Юлита рано овдовяла и сама отглеждала сина си. По време на гоненето на християните от император Диоклециан (284 – 305) света Юлита и тригодишният ѝ син Кирик загинали мъченически в Торсо около 305 г.

Мощите на светиите Кирик и Юлита са открити по време на управлението на светия равноапостолен император Константин. В чест на светите мъченици близо до Константинопол е построен манастир, а недалеч от Йерусалим е издигнат храм. У нас в гр. Банкя край София има храм, посветен на св. св. Кирик и Юлита, както и благолепен манастир край с. Горни Воден край Асеновград, които днес имат храмови празници.

На този ден църквата почита свети княз Владимир, наричан "равноапостолен", т.е. "равен на апостолите", защото покръстил руския народ. С този исторически акт той полага основите на спасението на народа си и на хилядолетната руска православна църква, нация, държава и култура. Преди него отделни хора се обръщали към Небесното Царство - и княгиня Олга, неговата баба, и киевските мъченици Теодор и Йоан, и други, но свети Княз Владимир тръгнал по пътя на Христо заедно с целия си народ.

Той е третият син на великия княз на Киевска Рус Светослав и като такъв не му се полага титла, но през 980 г. се възползвал от войната между по-големите си братя Олег и Ярополк и става Велик княз на Киевска Рус. Малко по-късно приема християнската вяра и покръства цяла Киевска Рус.

Равноапостолният княз Владимир знаел, че с приемането на християнската вяра трябва да загърби старото си "аз", старите си навици и разбирания и да отобрази в себе си Христовия нравствен идеал и християнските добродетели. Промяната в душата на свети княз Владимир е толкова голямо чудо, че не може да се обясни с никакви човешки усилия, а само с Божията милост и всемогъщество.