"В далечните страни, в които преподават, българските учители създават България". Писателката Здравка Евтимова, автор на тези думи, в края на юли ще бъде специален гост на годишната конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина, която ще събере преподаватели от цял свят във Велико Търново в периода 22-24 юли. Радио България е медиен партньор на форума.

Един от най-четените родни писатели рисува идеализиран образ на българските учители зад граница. При честите си посещения в образователните средища ги вижда като "просветители", "хора с духовна светлина, които вграждат своя дух в учениците". Затова и отваря душата си за хората, прегърнали за своя мисия задачата чрез българския език, история, култура да доближат България до децата и те да я почувстват по-близо, да пожелаят да я опознаят. "Ако мога, на ръце ще ви занеса до Черни връх да видите оттам тази хубава страна, която така добре сте предали на Вашите ученици и семейства", обръща се Здравка Евтимова към преподавателите.

Писателката поставя на първо място в учебната програма по литература в чужбина творчеството на Йордан Йовков, чиито разкази, по думите ѝ, наподобяват вселена, превръщат България в мощен духовен център, от който могат да се възхищават хората по целия свят. А за да не присъстват децата в обикновен учебен час, тя препоръчва задължително в учебниците да присъства и творчеството на Иван Вазов и Елин Пелин, но и на Блага Димитрова, на Борис Христов и други съвременни автори. Все още с вълнение разказва за съвместен урок на две български училища в Кипър:

"Учителките бяха направили пиеса за Васил Левски, чиято роля се играеше от абитуриент – спомня си Здравка Евтимова. – Накрая цялата зала се изправи на крака и имаше проблясващи сълзи в очите. Това правят тези български учители – видях ги и как обучават малки деца да играят хорце, как рецитират заедно с учениците. В българското училище "Иван Вазов" в Париж директорката Елена Сачкова и Янета Димитрова с горещи сърца бяха създали прекрасна програма – от децата в детската градина до абитуриентите. Учителката я знаеше наизуст и когато някой се запъваше, слагаше ръка на рамото му и казваше думичките с усмивка. Смятам, че преподавателите създават незабравими моменти за своите ученици, които те ще носят, докато мисъл, свяст и дух живеят в тях."

Именно в парижкото училище се състоя официалната церемония, на която бяха наградени победителите в международния литературен конкурс "Вълшебното перо" с участието на деца и младежи от осемнайсет страни. Затрогващи усещания, според председателя на журито Здравка Евтимова, създават топлотата на думите в техните творби.

"Младите хора усещат България като едно място, където вълшебството се сбъдва, където човек – стига да бъде честен и смел, може да осъществи мечтите си. Имаше разкази за добри вълшебници, имаше разкази за Родопите, които останаха в сърцето ми, имаше и едно стихотворение на 9-годишната Маргарита, която казва: "Есента се търкулна като портокал от скута ми. Моля ви, дървета, не шумете!" Толкова искрени и хубави неща имаше, че ми беше трудно да посоча най-добрите. А когато подавах наградите, децата трепереха от радост."

Голяма радост изпитва и Здравка Евтимова, журирайки в младежкия конкурс на Българското национално радио за есе за българи от Украйна и Молдова: "Но изворът на тази радост беше различен – видях отговорността на българите, които бяха изучили подробно живота на Васил Левски, Христо Ботев, Райна княгиня." В него участниците е трябвало да отговарят на въпроса: "С коя историческа личност биха желали да разговарят, какви въпроси биха ѝ задали?".

"Сякаш не разговор, а река от доверие, река от мечти тече между пишещия и историческата личност – добавя писателката. – Това, което обединява двата конкурса, е че в съзнанието на пишещите хора извън България страната ни сияе от доброта и в нея може да се постигне всичко. Разбира се, тази представа във висока степен е идеализирана, но човек с подобен дух, усещащ обич към България, не би се уплашил пред трудностите тук. Напротив, когато духът е изправен пред предизвикателства, той става по-здрав, по-корав и тогава победата винаги бива достигана. Със сигурност обаче не е лесно, защото стъпките към победата са всъщност стъпки към изграждане на характера. А тези хора изграждат своя характер с произведенията, които пишат, и ако дойдат у нас, убедена съм, че ще намерят начин не само да се впишат, но и да преодоляват трудностите."

Любопитство към България, носталгия отново да изпитат емоциите от детството и да преживеят първата любов, желание да проверят достоверността на историите, затворени сред кориците на книгите – всичко това намира Здравка Евтимова във въпросите на сънародници и чужденци в многобройните си срещи с почитатели зад граница.

"За българите в чужбина България продължава да бъде едно добро лекарство, докосването до българските думи събужда не само спомени, но и желание да направят нещо за нашата страна – казва тя. – Чужденците пък ме питат има ли такава къща като в разказа "За думите и Мария", има ли такъв истински човек като в разказа "Пламъче" – за едно дете на име Пламен, чиято учителка го кръщава Пламъче, има ли такова място като описаното, какъв автобус трябва да вземат от софийското летище, за да стигнат до Радомир от книгите. Те просто искат да дойдат и да сравнят усещанията си, които литературата им дава, с действителността."

Здравка Евтимова споделя, че много от нейните истории са се родили в купетата между родния Пловдив и София. А какви истории се раждат в самолетите, прекосяващи държави и континенти?

"Човек, когато е далеч от Перник, градът му се струва много красив – дори и счупените плочки на тротоара – отговаря писателката. – И именно тогава написва нещо толкова топло като творбите на бесарабските българи от Украйна, на българчетата в Италия, Съединените щати, Канада, Франция. Често пътувам със сутрешни полети, които закъсняват, а това е прекрасно време да запиша историята, която се мотае в главата ми. Пътуването много помага на разказите – разказите са сестри на влаковете, разказите са братя на корабите. Човек, когато е на път, много му се иска да пише. И макар че влакът се клати напред-назад, макар понякога да е студено, а друг път – горещо, тогава историите се раждат, без ти да искаш да се родят. Те се раждат подобно на семенце, хвърлено в земята и намерило капчица влага. Историята само чака да се качиш някъде и това е капката влага, която кара семенцето на разказа да поникне."

• Здравка Евтимова: Четящият човек не може да бъде манипулиран