Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Образци на българската музикална култура:

"Излел е Дельо хайдутин" – българската космическа приказка

Валя Балканска

От векове предания в Родопите разказват за ле­гендарен хайдутин на име Делю войвода. Най-старото известно писмено сведение за него е от 1892 г. и принадлежи на изтъкнатия родопски книжовник и етнограф Стою Н. Шишков. От личността на Делю (или Дельо) се интересува писателят Николай Хайтов, дейността му вдъхновява историци и краеведи. Източниците не уточняват кога е живял знаменитият герой – според едни в края на XVII век, според други през XVIII. Но в това, че е от Златоградско и че подвизите му са историческа истина, никой в Родопите не се съмнява. 

Спо­ред преданията Делю войвода е славен с ловкост, решителност и умение да излиза от критични ситуации. Четата му се появява там, където българите са притеснявани и измъчвани. Пристига винаги неочаквано, наказва виновниците и изчезва. Постепенно Делю се превръща в легенда, опора за поробени и угнетени. Признателното население му посвещава някои от най-хубавите си пес­ни и легенди. Те описват Делю бърз и лек като птица, неуловим и с необикновена сила. Успяват да го убият чрез измама, като взимат негова сре­бърна монета, от която отливат куршум. Точно за този куршум го предупреждава черноока девойка на име Гюлсюм в един от вариантите на песента "Излел е Дельо хайдутин", записана за първи път от фолклористи в Златоградско през 30-те години на ХХ век.

Първата ѝ звукозаписна регистрация е осъществена в Българското национално радио в изпълнение на Надежда Хвойнева. През 1965 г. по време на първия Национален събор на българското народно творчество в Копривщица американска фолклористка на име Етел Райм остава поразена от "Излел е Дельо хайдутин" с гласа на 23-годишната Валя Балканска. Истинското име на младата жена е Фейме Кестебекова. Родена е в смолянското село Арда, невръстна осиротява – баща ѝ загива по време на Втората световна война. Надарена с невероятен глас и отличен музикален слух, не спира да пее. Десетилетия по-късно разказва как майка ѝ гълчала: "Мълчи, мари, че само когато спиш мълчиш!". Когато е в първи клас на тържество за 24 май учител я окуражава да пее пред публика. На 18-годишна възраст хвърля забрадката и отива тайно на прослушване в Смолян. Кариерата ѝ започва през 1960 г. като солистка в Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Родопи", където получава и новото си име. 

Валя Балканска, село Арда, 1968 г. Снимка: Мартин Кьониг
Малко след като Етел Райм е чула Валя Балканска в Копривщица, млад американски фолклорист на име Мартин Кьониг също е заинтригуван от България. Основана от Кьониг неправителствена организация се занимава с проучване, документиране и представяне на традиционна култура и целта му е да запише български изворен фолклор. В САЩ той чува записите, направени от Етел Райм на събора в Копривщица. Двамата решават, че задължително трябва да се срещнат с Валя Балканска отново. Пристигат в България през 1968 г. със звукозаписен екип и много качествена техника. Специалисти и високопоставени чиновници им предлагат други изпълнители: Валя е много млада, съвсем непозната за публиката, пее в провинциален ансамбъл. Но Мартин и колегите му са категорични, че ще запишат само нея. 

Тъй като в района на Смолян няма студио, разполагат техниката в класна стая с нисък таван. Валя стои в единия край на стаята, двама гайдари – в другия, пред всеки има по един микрофон. Гайдарите не са професионални музиканти, а миньори: "Стефан Захманов от Соколовци и Лазар Каневски от Момчиловци бяха толкова фантастични, защото свиреха от сърце" – години по-късно разказва Кьониг. Той не разбира добре текста на песента, но знае, че "става въпрос за хайдук и че това е страхотна музика". 

Валя Балканска по време на записа. Снимка: Мартин Кьониг
След завръщането си в САЩ, през 1970 и 1971 г. Кьониг и Райм правят специално издание с фолклорни изпълнения от целия свят, а два от записите са от България.

Но американските фолклористи не са замесени в избора на "Излел е Дельо хайдутин" за Златната плоча на борда на "Вояджър 1" – космически апарат, изстрелян на 5 септември 1977 г. от Кейп Канаверъл и напуснал Слънчевата система през 2004. Плочата, съдържаща снимки и звуци от Земята, има за цел да запази за поколенията част от земното наследство и да бъде съобщение до извънземни цивилизации. Съдържанието ѝ: природни звуци, поздравления на 55 езика и съобщение от президента на САЩ и генералния секретар на ООН, е подбрано от комитет с председател Карл Сейгън. Българският език не присъства в поздравите, но освен тях има 90-минутен подбор със световна музика от различни култури. 


Срещата на Сейгън с двама етномузиколози – Робърт Браун и Алан Ломакс, го убеждава, че музиката, създадена от общностите, е не по-малко ценна от тази на композиторите класици. Така в 90-минутната селекция заедно с творби на Бах, Моцарт, Бетовен и Стравински, е включен фолклор от Ява, Сенегал, Заир, Австралия, Мексико, Нова Гвинея, Япония, Грузия, Перу, Азербайджан, Соломоновите острови, Китай, Индия, на индианци от племето Навахо в САЩ. И българската перла "Излел е Дельо хайдутин". България може да не говори в Златната плоча, затова пък пее с най-въздействащия глас на Родопите. Гласът на Валя Балканска – земен глас с извънземни измерения, отдавна станал част от Вселената. И днес Валя Балканска е символ на мъдростта на българския народ, на уникалния дух на родния ни фолклор, на най-ценните ни добродетели – добротата и човещината, на вечния стремеж към хармония и съвършенство.


След 1977 година версията на "Излел е Дельо хайдутин" от Златната плоча се превръща в стандарт и оказва сериозно влияние върху всички интерпретатори на родопски песни. Валя Балканска обаче винаги е приемала забележки. В интервюта разказва как след концерт в Златоград видяла възрастна жена, която казала, че чака "певицата, дето пееше Делювата". Валя се представила, а жената казала: "Дъще, не я пееш тъй по нашенския начин". Балканска попитала къде греши и старицата посочила, после изпяла вярната според нея версия. Валя коригирала своята интерпретация. 


Снимки:
 Мартин Кьониг, архив БНР, архив
По публикацията работи: Иван Петров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

С концерт на Ars Nova Napoli София чества 2500 години от основаването на Неапол

Вълнуващо преживяване предлага Европейският музикален фестивал на столичните меломани на 10 ноември. 2500 години от основаването на легендарния с красотата си италиански град Неапол ще бъдат отбелязани със специално събитие – концерт на формацията Ars..

публикувано на 09.11.25 в 10:05

Марин Големинов - "Нестинарка"

Завършена през 1940 г., танцовата драма е представена за първи път на 4 януари 1942-ра в Софийската опера под диригентството на Асен Найденов. Либретист и режисьор е Хрисан Цанков, хореографията е на изключително талантливата Мария Димова,..

публикувано на 07.11.25 в 10:15
Снимка: Bulgarian Classical Concerts – Los Angeles

"Български класически концерти – Лос Анджелис" започват официално на 6 ноември

Новата фондация с нестопанска цел Bulgarian Classical Concerts – Los Angeles , основана от две изключително успешни и талантливи българки – цигуларката Благомира Липари и композиторката Пенка Кунева, с цел да се популяризира българската класическа..

публикувано на 06.11.25 в 10:20