Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българските евромонети ще "говорят" за родната история и духовност

Снимка: БНБ

От 1 януари 2026 година България влиза в Еврозоната, а левът и стотинките остават в историята. Новата валута, която ще замести националната, ще има различен облик, но ще запази познатите ни символи и образи. Българските евромонети вече са одобрени от БНБ и ЕК, а избраните мотиви говорят на езика на нашата история и духовност. Както подчертават от Българската народна банка /БНБ/, запазването на разпознаваеми от обществото образи улеснява психологическия преход към новата валута и подсилва присъствието на България в Европа. Защото парите са не просто средства за разплащане – те са и културни послания.

Двете страни на една монета – европейско единство и българска идентичност


Всички монети в еврозоната имат две отделни страни – обща страна и национална страна. Общата страна е създадена от белгийския дизайнер Люк Люикс от Кралския монетен двор и изобразява Европейския съюз или континента Европа, като подчертава единството на ЕС.

Но в същото време всяка държава-членка има правото да определя облика на националната страна на своята евромонета. Задължителните символи в българските евромонети ще включват кръга от 12 звезди на ЕС, както и думата БЪЛГАРИЯ на кирилица. И всички монети ще носят годината "2026", която отбелязва официалния преход на България към еврото.

Как ще изглеждат новите български евромонети?

Дизайнът е дело на екипа на Българския монетен двор, който ще се грижи и за сеченето на монетите. И ако погледнем по-отблизо, ще открием познати, но силни образи в новите парични единици:


Върху монетата от 2 евро ще застане българският народен будител и духовник Паисий Хилендарски, а на ръба ѝ ще бъде изсечен надписът с главни букви "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ". Текстът се появява за първи път на новоотсечените монети след Освобождението, като израз на желанието на българите да бъде запазено Отечеството.


Св. Иван Рилски, небесният закрилник на българския народ, ще бъде образът на монетата от 1 евро –  избор, който едновременно препраща към милосърдието и закрилата, но в същото време изразява стремежа за запазване на българската идентичността в едно мултинационално пространство.


По-малките номинали – от 1 до 50 евроцента, пък ще покажат Мадарския конник, добре познат и от сегашните български монети. По този начин, дори най-дребният евроцент ще говори на кирилица, за да напомня, че сме част от Европа, но запазваме своя български почерк.

При евробанкнотите няма изненади


Производството на евробанкноти се осигурява от ЕЦБ съвместно с националните централни банки. България също ще печата банкноти, като необходимите количества за преходния период ще бъдат осигурени много преди 1 януари. Наши национални елементи обаче няма да се появят върху хартиените парични единици, а ще следват утвърдената естетика на ЕЦБ с изображения на мостове, прозорци и врати от различни архитектурни епохи – символи на диалог, откритост и свързаност. Да не забравяме, че и сега присъстваме в някои емисии чрез надписа "ЕВРО" на кирилица, който отразява присъединяването на България към ЕС през 2007 г.

Колко тежат левовете и стотинките, какво ще се случи с тях?


Само една нашенска двулевка тежи 8.5 грама. Като умножим това по десетки милиони монети, получаваме стотици тонове метал! По думите на главния касиер на БНБ Стефан Цветков, при изтеглянето на стотинките от обращение ще са необходими 378 тира. Те биха образували колона с дължина 6,8 километра. А пък българските банкноти тежат 642 тона или 32 тира. Ако бъдат подредени един зад друг, те биха достигали дължината на 5 футболни игрища! След официалното въвеждане на еврото, левовете и стотинките ще останат легално платежно средство за преходен период от един месец. След това ще могат да се обменят безсрочно в БНБ – без такси и без ограничения във времето.

Подмяна или продължение?

Според анализатори преходът към европейската валута не е загуба на идентичност, а тест за нейната устойчивост. Защото, когато една държава влиза в нова икономическа общност, тя или губи лицето си, или го защитава с достойнство. България очевидно избира второто. В свят, където символите все повече се изтриват, тя настоява да остави своя отпечатък. Не само в историята, но и в ръцете и в съзнанието на хората.

Снимки: БНБ, БТА, БНР, coinsinfo.wixsite.com, bbr.bg

По публикацията работи: Ергюл Байрактарова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Приключи българското председателство на сесията на Комитета за световно наследство в ЮНЕСКО

Официален прием в посолството на България в Париж отбеляза закриването на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство към ЮНЕСКО. Сред присъстващите бяха председателят на сесията проф. Николай Ненов, директорът на Центъра за световно наследство..

публикувано на 16.07.25 в 09:20

Меморандум стимулира участието на българската индустрия в превъоръжаване на армията

В Деня на отбранителната индустрия, 16 юли, ще бъде подписан меморандум за взаимодействие между Министерството на отбраната, Министерството на икономиката и индустрията и Министерството на иновациите и растежа с отбранителната индустрия. "С този..

публикувано на 16.07.25 в 06:00

България днес - 15 юли 2025 г.

В "България днес" на 15 юли слушайте: 05:32 Актуално от страната и българите зад граница 11:44 За..

публикувано на 15.07.25 в 19:00