Свети Максимилиан бил син на градоначалника на Ефес, останалите били синове на други благородни граждани на града и всички били приятели от детството си. Когато император Деций (249 – 251) пристигнал в града, заповядал гражданите на Ефес да принесат жертва на езическите божества, а които не се подчинили, били подложени на мъчения и смърт.

Седемте ефески младежи изповядали вярата си в Христа пред императора, но Деций ги освободил, като се надявал, че ще променят решението си, докато той е на поход. Младежите напуснали града и се скрили в пещера на планината Охлон, където прекарали време в молитва, подготвяйки се за подвига на мъченичеството. Най-младият от тях, свети Иамвлих, облечен в просешки дрипи, отишъл в града да купи хляб и чул, че императорът се е завърнал и че ги търси. Като разбрал къде се крият младежите, Деций заповядал входът на пещерата да бъде зазидан с камъни, за да умрат младежите от глад и жажда. Двама от високопоставените лица, присъстващи на запечатването на пещерата, били тайни християни и, за да запазят паметта на светците, поставили сред камъните ковчеже с две калаени плочки с имената на седемте младежи и обстоятелствата около тяхното страдание и смърт.

Два века по-късно преследването на християните престанало, но се появили еретици, които отхвърляли възкресението на мъртвите при Второто пришествие на нашия Господ Иисус Христос. Тогава Господ разкрил тайната на очакваното възкресение на мъртвите и бъдещия живот чрез седемте Си юноши.

Това станало така:

Собственикът на земята, на която се е намирала пещерата с мъчениците, започнал строителство и работниците отворили входа на пещерата. Господ съживил младежите и те се събудили сякаш от обикновен сън, без да подозират, че са минали почти 200 години. Телата и дрехите им били напълно нетленни. Младежите отново изпратили свети Иамвлих да им купи хляб в града, за да укрепят силите си. Приближавайки се към града, младият мъж се изумил, като видял светия кръст на портата и чул свободно да се произнася името на Иисус Христос. Докато плащал за хляба, дал на търговеца монета с изображението на император Деций и бил арестуван за укриване на древни монети.

Отвели свети Иамвлих при градоначалника, при когото бил и епископът на Ефес, който като слушал младия мъж, осъзнал, че Бог разкрива някаква тайна чрез него и сам отишъл при пещерата. На входа на пещерата епископът взел запечатан ковчег от купчина камъни и го отворил. Той прочел върху калаените плочки имената на седемте младежи и обстоятелствата около зазиждането на пещерата. Като влезли в пещерата и видели живи младежите в нея, всички се зарадвали и разбрали, че Господ открива на Църквата тайната на възкресението на мъртвите.

Скоро самият император пристигнал в Ефес и разговарял с младежите в пещерата. Тогава светите младежи, пред всички, поклонили глави до земята и отново заспали, този път до всеобщото възкресение. Царят искал да положи всеки от тях в драгоценен ковчег, но явявайки му се насън, светите младежи казали телата им да бъдат оставени на земята в пещерата.

На 4 август отбелязваме паметта и на светата преподобномъченица Евдокия - благородна римлянка, живяла през IV век. Тя била сред 9000 християни, пленени от войските на персийския цар Сапор. Докато била в плен, светицата проповядвала сред персийските жени и обърнала много от тях в християнството. За това била подложена на жестоки мъчения и обезглавена около 362 – 364 г.