Единственият лекторат по български език, литература и култура в Грузия намира благодатна среда в Сухумския държавен университет в Тбилиси и прави все по-уверени крачки. Българското училище в грузинската столица също полага усилия да помогне на децата от нашата диаспора в изучаването на родния език.
Принос в тези родолюбиви дейности има гл. ас. Ивана Петкова – ръководител на българския лекторат, преподавател в българското училище и в Катедрата по естетическо възпитание на Педагогическия факултет в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".
Ивана Петкова няма да забрави първата си лекция в Грузия на 23 декември 2019 г. на тема "България и езикът на българите":
Преподавателката изтъква, че е важно да се знае кой е университетът, чиито "академично-творчески идеи" се превръщат в основа за развитието на българистиката в Грузия.
"Сухумският университет е по-специфичен, той е бежански университет от Абхазия – обяснява тя. – Малко хора у нас знаят за бруталната, кървава, жестока война през 1992-1993 г., когато Абхазия е откъсната (с намесата на руските войски – бел. ред.) от Грузия и вече 20 години тази трагична разпокъсаност държи отворена раната в сърцето на страната. Но университетът амбициозно се развива в контекста на грузинската идея за връщане на Абхазия в границите на Грузия. И тъй като идеята е Грузия да се развива, следвайки европейския си път, тя се стреми да намери тази евроинтеграция и с помощта на академичното сътрудничество. В този смисъл лекторатът по български език има голяма културна роля, а моята задача е да покажа България чрез уважение и зачитане на чуждата култура и идентичност, чрез съвместяване на ценностите."
Българистиката в Грузия съществува под формата на семинар, на който се записват студенти от всички специалности. Преди две години – след акредитацията на специалността "Славистика", се включват и избираемите дисциплини "Съвременен български език" и "История на българската литература". До момента през лектората са минали около двайсет студенти, а седем от тях вече са взели сертификат за завършен курс. Подобен документ те получават и в летните школи по български език в Софийския и във Великотърновския университет.
"На тези международни семинари студентите се занимават и с превод – казва Ивана Петкова. – Нашите планове са свързани с културен обмен и с идеята за превод на грузинска и на българска литература. Това, което можем да правим, се затруднява обаче от липсата на финансиране. Но тъй като досега някак си сме се справяли, надявам се, че тази много интересна и плодотворна дейност ще продължи."
В "пъстрия букет", както определя своите студенти техният ръководител, влизат млади хора, които са пътували до България; произлизащи от смесени бракове; имащи амбицията да се развиват професионално в направления, свързани с нашата страна. А най-младите цветя в този букет са учениците от българското училище "Читалище" към посолството ни в Тбилиси.
"Българското неделно училище е открито през 2017 г. по инициатива на посланик Десислава Иванова и действа на доброволчески принцип – казва още Ивана Петкова. – Наречено е "Читалище" за първи път от журналиста Емил Спахийски – тогава то наистина е наподобявало тази институция, тъй като в него не е имало професионален преподавател. Училището обединява българската общност, а идеята за съществуването му е да се разгърне представата за родното, да се укрепва народностният дух като основа на родолюбиво житейско поведение на хората извън България. Учениците са едва петима-шестима, тъй като има голямо текучество и българската общност е малка. Това е причината "Читалище" да не може да бъде регистрирано в МОН. Случи се обаче нещо много хубаво – учениците са записани в българското училище в Милано, откъдето могат да получават сертификат за завършен клас. Имаме достъп до електронни ресурси и учебници, можем да провеждаме съвместни часове, експериментираме и една методика за преподаване на български език като чужд чрез театрално-интерпретативни подходи."
Макар и незабележително на пръв поглед, присъствието на България в образователен и културен план в Грузия добива геостратегическо значение на фона на заобикалящия ни свят, наситен с агресивни цели, посегателства и войни.
"Междукултурният диалог е сериозно проблематизиран от всевъзможни влияния – добавя Ивана Петкова. – За да се работи успешно в подобни условия са необходими специфични компетентности, които през годините съм се опитвала да развивам – културна чувствителност, познаване на ценностите и традициите, адаптивност към една много деликатна среда, разбиране към другостта, което често върви срещу собствените ти разбирания, емпатия."
По този стръмен път Ивана Петкова не е сама. Подкрепя я, по думите й, "ангел хранителят" на българистиката в Грузия проф. Индира Дзагания, с която гледат в една посока: "Представяне на България в Грузия и разкриване на по-широки възможности за културен диалог и академичен обмен между двете страни."
Снимки: Посолство на Република България в Грузия, Facebook /Ивана Петкова, Facebook /Училище ''Читалище'' към Посолството на Република България в Грузия
Едно от най-разпознаваемите лица на австрийската музикална сцена – родената в Пловдив Донка Ангъчева, от няколко години е част от престижния кръг на артистите на прочутата марка "Бьозендорфер" ( Bösendorfer Artists), сред които са легендарни пианисти..