България се утвърди като водеща дестинация за дигитални номади в Източна Европа с най-бързия интернет в региона – над 100 Mbps дори в някои планински хижи – и с месечен наем под 400 евро. Градове като Банско, София и Пловдив разполагат с гъста мрежа от споделени офиси, където чужденците намират не само стабилен WiFi, но и единомишленици от различни националности. Мнозина обаче избират планински селища или Черноморието, оценявайки красотата на българската природа и идеалните условия за дистанционна работа.

От края на 2025 г. страната ни става още по-достъпна за номади от цял свят с нова специализирана виза, която ще улесни продължителния им престой.

Още по темата от Александър Нуцов, директор "Стратегия и политики" в Българската предприемаческа асоциация (BESCO).

"В момента по различни доклади в световен мащаб има около 35-50 милиона дигитални номади, за които вече над 60 държави, включително и България, се борят да ги привлекат като атрактивна дестинация. Тези хора съчетават работа с опознаване на културата, историята и природата на страната, в която пребивават, като изкарват доходите си в чужбина, но ги харчат на място и така стимулират местната икономика. Сега вече ще имаме т.нар. виза за дигитални номади, която всъщност е разрешение за продължително пребиваване на граждани от страни извън ЕС, Европейското икономическо пространство и Швейцария, да работят дистанционно в България."

• Банско се превръща в европейски хъб за дигитални номади

• Коливинг и коуъркинг чрез кооперация – как Семково е напът да стане рай за дигиталните номади

• От Родопите до глобалната сцена – село Левочево като хъб за дигитални номади

Процедурата по издаване на "номадските визи" ще стартира към края на 2025 г. или началото на 2026 г., след като бъдат финализирани подзаконовите актове. Идеята е дигиталното номадство да се наложи като стабилен двигател на българската икономика, наред с туризма. 

"Като времетраене, говорим за една година, плюс право на преподновяване (на визата – бел.ред.) за още една – пояснява Нуцов. – Следователно, до две години може да остане един дигитален номад в България. Важно е да отбележим, че тези хора не заемат работни места в България – те работят за чуждестранни работодатели, имат компании в трети страни или са фрийлансъри, без право на трудов договор с местен български работодател. Те изкарват доходите си в чужбина, но ги харчат у нас. За да получат виза, трябва да докажат годишен доход от поне 50 брутни минимални заплати за предходната година – около 55 000 лв. (близо €28 000)."

За разлика от туристите, с тези визи дигиталните номади ще могат да оформят договори за дългосрочни наеми, да отварят банкови сметки и дори да инвестират в местни стартъпи – без право обаче да работят за български фирми.

Икономическият ефект за България може да бъде значителен. Страната ни може да разчита на минимум 2 000 дигитални номади годишно от трети страни, които биха внесли около 30 млн. лв. в икономиката чрез потребление на местни стоки и услуги. Но ползите са по-широки:

"Бих откроил няколко – казва Александър Нуцов. – Първо, нека да споменем регионалното развитие, тъй като това са хора, които пътуват много. Те не пребивават само в София, а обикалят по красиви места на България, разглеждат природата, планината, морето, пътуват и живеят. Така че те допринасят за развитието на регионите и позиционират България като иновативна дестинация, тъй като повечето от тях работят в технологични и креативни индустрии. Те внасят ноу-хау и знания, които липсват в българската иновативна екосистема, а някои са и инвеститори – т.нар. "бизнес-ангели", които подкрепят млади компании с добри идеи. Освен това стимулират туризма, като споделят впечатленията си от страната и така привличат нова вълна дигитални номади и туристи."

И още – цифровите пътешественици допринасят за популяризирането на България на световни номадски форуми и в социалните мрежи – безплатен маркетинг, който страната ни трудно би си позволила.

Снимки: BESCO, Pixabay, Freepik