Българските танцови фолклорни състави зад граница се множат и, заедно с българските училища, са едни от важните средища, които обединяват сънародниците ни в чужбина и съхраняват връзката им с корените. Наскоро част от тези танцови формации се завърнаха в родината, за да се представят за първи път пред родна публика – от 23 до 26 юли във Велико Търново в рамките на Първия събор на българските фолклорни състави от чужбина.

• Първи фестивал на българските фолклорни състави в чужбина

Сред участниците в това вдъхновяващо събитие – девет фолклорни формации от Германия, Италия, Франция, Румъния, Унгария и Швеция, както и две солистки от Германия и Аржентина – бяха и самодейните танцьори от създадения през 1991 година в Мюнхен ансамбъл "Лазарка".

"Негов създател е хореографът Белчо Станев, дългогодишен ръководител на ансамбъл "Варна", който от края на 80-те години на 20-и век прави семинари, посветени на българския фолклор в Германия, но и в цяла Европа. В Мюнхен е намерил наистина добри танцьори, които се справят чудесно и затова си позволява да основе този състав, заедно с германци, които обичат танца" – разказва в интервю за Радио България настоящият ръководител на ансамбъл "Лазарка" Пламен Петков.

През 2000 година Пламен приема предложение за работа от немска компания и се превръща в един от първите български IT специалисти в Германия. Там среща много сънародници от т.нар. стара емиграция, които му помагат да се адаптира към немската среда, което, по думите му, изобщо не е лесно за човек, който не е живял преди в тази страна.

Важна стъпка за адаптацията към живота в Германия се оказва тъкмо присъединяването му към фолклорния ансамбъл "Лазарка", а десет години по-късно става и негов ръководител:

“През 2000-ата година за мен най-голямата изненада в Германия беше, че видях един състав от 30 германеца, които танцуваха прекрасно български народни танци. Но с времето фокусът се насочи към българи, които пристигнаха в страната след присъединяването на България към ЕС през 2007-а,  като в момента формацията е изцяло българска. Германците, по различни причини, постепенно се оттеглиха, преди всичко защото достигнаха възраст, в която не успяват да поддържат темпото на нашите танци. Те обаче остават наши верни приятели и при всяка възможност все още идват да танцуват с нас и извън сцената сме винаги заедно."

Доста от тях разбират български, обичат България и имат специално отношение към нашата страна – научаваме от Пламен Петков.

"В момента концертният състав се състои от 45 души. Правим танци от всички фолклорни области, като последният танц, който не сме показали все още на сцена, е от пиринския край. Към нашия ансамбъл функционира и групи за народни танци. Те са около 50-60 души, така че всички хора, обединени под името "Лазарка", наброяват повече от 100 души."

Танцьорите от Мюнхен ще бъдат домакини на 11-ото издание на събора "На мегдана на другата България", който ще се проведе през 2026 година.

Във връзка с честването на три десетилетия от създаването на "Лазарка", се ражда идеята да бъде заснет документален филм, който да разкаже историята на състава. Режисьор на проекта е младият Йоан Кадиев, който с удоволствие сподели пред нашата медия впечатления от срещата си с танцьорите, а чрез тях и с българския фолклор:

"Покрай ансамбъла аз открих нещо, което не познавах – българския фолклор. Аз не съм толкова вещ в народното изкуство и започнах да си задавам въпроси, свързани с моята идентичност – признава сънародникът ни. – Аз съм българин, живея в България и говоря български, но не познавам нещо толкова определящо за това какво означава да си българин. При "Лазарка" видях огромна искреност. Вероятно, защото са българи в чужбина, интензитетът на това да си българин се засилва и това ги кара по-активно да показват кои са."

Главен герой във филмовата история е един българин, който разбира за заниманията с български фолклор извън страната и изпитва любопитство да научи повече. Йоан Кадиев признава, че покрай снимачния процес обикаля и говори с хората в различни села из страната ни.

"Завъртях едно колело, в което, независимо с кого се заговоря за фолклор, установявам, че той има мнение и свое разбиране за него. Нямах представа за това и в момента не мога да определя дали това се дължи на някаква временна популярност на заниманията с фолклор, или е нещо, което ни е присъщо."

Филмът е финансиран отчасти от Национален фонд "Култура", а идеята на режисьора е да прерасне в пълнометражен, който да не е фокусиран единствено върху мюнхенския ансамбъл "Лазарка", а да разказва за фолклора ни през гледната точка на българите в чужбина и чужденците, докоснали се до магията му. Защото българските фолклорни състави градят мостове. И, както сподели преди две години пред Радио България ръководителят на една от най-старите български танцови формации в Германия Пламен Петков: "Нека всяка група се чувства като строител на този мост, на връзките между България и държавата, града, в който се намира!"

Вижте още:

• Софтуерен експерт пази и развива традициите на един от най-старите български фолклорни ансамбли в Германия

Снимки: Facebook/ Yoan Kadiev, Facebook/ Plamen Petkov, Facebook/ Lazarka, Красимир Мартинов