Разходка в миналото – село Медвен и дървените му къщи, които устояват на времето

публикувано на 23.08.25 в 11:05

Снимка: Венета Николова

Дървени къщи, накацали по прашни сокаци, пенлива рекичка, която ромоли, и венец от дъбови и букови гори в околностите – село Медвен е като картинка от детска приказка. И докато съседните му Котел и Жеравна привличат тълпи туристи, Медвен остава встрани от отъпканите пътеки – тихо място, с не по-малко автентична атмосфера от Възраждането. Основано през XVI век, разположеното в Котленския Балкан селце разказва историята на местните жители, които произвеждали аби и шаяци за османската армия, както и дървени станове и бъчви. А в църквата "Св. Марина", издигната през 1882 г., се съхранява икона на светицата, оцеляла по чудо при опожаряването на предишния храм от османците. Основано през XVI век, разположеното в Котленския Балкан селце разказва историята на местните жители, които произвеждали аби и шаяци за османската армия, както и дървени станове и бъчви. А в църквата "Св. Марина", издигната през 1882 г., се съхранява икона на светицата, оцеляла по чудо при опожаряването на предишния храм от османците.

Църквата Св. Марина

Доц. д-р Смилена Смилкова, председател на читалище "Извор 1882", разказва:

Смилена Смилкова пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Имам възможност през всички тези години малко или много да прекарвам част от времето си тук. Моето лично усещане за това село е, че съм в рая заради красотата на природата, спокойствието и тишината. В началото на ХХ век населението на Медвен е било около хиляда човека, което никак не е малко. Имало е поне 20 кръчми, вероятно и повече дюкяни. Животът е бил много активен. Във времето обаче хората започват да го напускат и в началото на ХХI век населението по избирателен списък е 98 човека. Вярно, има и хора, които имат роднини тук, имат къщи. Най-вече лятото селото се оживява и да речем, стига до 150 – 200 човека."

В Медвен всяка къща е изградена върху каменен постамент с хоризонтално наредени дървени талпи. Дървените кепенци от вътрешната страна на прозорците създават атмосфера на уют и сигурност. Най-впечатляваща е вътрешната "соба", изцяло от дърво, с вградени долапи и задължителен иконостас в източната стена. Тук се намира и огнището, а също и широката "менсофа" – на нея през деня посрещали гостите, а нощем я превръщали в спалня за семейството. Дори днес в някои от тези стари домове могат да се видят халки, окачени на тавана, на които са закачали бебешките люлки.

"Самата аз живея в такава къща, която вероятно е над 150 години. Доста къщи в селото са автентични или са запазили автентичния си вид. И всеки път като ги гледам, се възхищавам на таланта и гения на българския майстор. По време на Възраждането, когато са строени, се е ползвал материал от близките широколистни и иглолистни гори. Входните врати обикновено са двукрилни. Интересното е, че къщите са с два входа или два изхода. Вероятно това е в контекста на времето, в което са строени къщите и е давало възможност на хората да могат да избягат."

В наши дни част от медвенските къщи пустеят и постепенно се рушат, други са възстановени и служат като вили за своите собственици, а трети са превърнати в гостоприемни къщи за гости. Селото си има и музей:

"През 1850 година в Медвен се ражда Захарий Стоянов – български революционер, политик, журналист и писател. Впоследствие в селото е направен музей на тази светла и велика българска личност, макар че това не родната му къща, но пък винаги има посетители. Има и една местност, наречена "Синия вир" на 20 – 30 минути пеша от селото с великолепен водопад, който пада в един вир. А той никак не е плитък – около 8 метра е дълбок. Това е т.нар. плаж на медвенци. Всяко лято там има ужасно много хора, които се къпят и проявяват героизъм, скачайки от високите скали във вира. Едно атрактивно място – част от красотата на медвенската природа" – казва в заключение доц. д-р Смилена Смилкова.