Преподобни Пимен се родил в Египет около 340 г. Бил съвременник на Паисий Велики. Още от младини, заедно с двамата си братя се оттеглил от светския живот.

Отдадеността му в служението на Бога била така безгранична, че той се отказал дори от свиждане с майка си, когато тя дошла да навести децата си в малкия манастир. По настояване на братята си, Пимен дошъл до вратата, зад която стояла майка му, и я утешил с думите, че ако великодушно понесе временната раздяла с децата си, то в бъдещия живот непременно ще ги види. “Щом непременно ще ви видя там – отговорила благочестивата майка, - то не желая да ви видя тук.” С тази надежда, тя си тръгнала, за да не ги отвлича от избрания от тях духовен живот.

След време преподобни Пимен отказал да приеме и управителя на египетската област, който бил чул за подвижничеството му и пожелал да го посети. Преподобният смятал, че ако приеме висшия сановник ще започнат да го посещават и други хора и съществува опасност да изгуби смирението и да падне в гордост.

Преподобни Пимен се славел със строгия си живот и имал много ученици, които наставлявал да не се сърдят, когато ги оскърбяват, а когато ги прославят – да не се превъзнасят. "Злобата никога не изгонва злоба, но ако някой ти стори зло, ти му направи добро, и твоето добро ще победи неговата злоба!" – казвал мъдрият старец.

Преподобни Пимен починал около 450 година.

Св. Фанурий е раннохристиянски мъченик от III век, чиято памет честваме едва от пет века насам. Според едно от преданията, през 1500 г. овчари видели пещера от която струяла силна светлина – денем и нощем. Помислили, че там има съкровище и се изкачили в нея, но вместо имане открили нетленните мощи на свети Фанурий, които сияели. В ръцете си светецът държал кожен свитък с житието си, от което става ясно, че е бил син на богат търговец с многодетно семейство. Бащата е убит и ограбен, а майката, за да изхрани децата си започнала да танцува по кръчмите.

Узнавайки това, младият Фанурий избягал при един пещерен монах и заживял аскетичен живот. Бил толкова добродетелен, че освен на хората помагал и на всички живи твари по земята – от дивите зверове, до мравките. Помагал на бедните, лекувал неизлечимо болни – слепи проглеждали, глухи започвали да чуват, благодарение на чистосърдечните му молитви към Бога.

Така обръщал езичниците към Христа, които виждали чудесата и били пленени от добротата и чистата му вяра. Без да иска нищо в замяна, той възкресил дъщерята на знатен владетел и така си спечелил омразата на маговете в императорския двор. Те му завидели за дарбата да лекува в името Христово и го наклеветили, че заради голямата му популярност се готви да узурпира властта. Императорът повярвал на лъжите им и го предал на най-жестоките палачи, които виждайки смирението и добротата на момъка прославили Бога и поискали прошка от мъченика.

Фанурий загинал мъченически едва 19-годишен, но преди да издъхне измолил от Господа да продължи да помага на страдащите. А всеки, който получел подкрепата му трябвало да направи пита за благодарност и да я раздаде на сиромасите.

Свети Фанурий е покровител на Родос, където в развалините на стара черква била намерена негова икона със сцени от мъченичеството му.

В България вярващите прибягват към застъпничеството на светеца за намиране на спътник в живота и при различни обстоятелства и заболявания.

В София негови икони се намират в църквата "Св. св. Кирил и Методий" на Женския пазар, в Обрадовския манастир "Св. Мина", както и в Суходолския манастир "Света Троица". Вече е построен и храм, посветен на "Св. мчк. Фанурий" в столичния квартал "Христо Ботев".

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".