България, Европейския съюз, 21-ви век, 2025 година. Над 260 хиляди души в страната ни в края на август са без вода или на сериозен режим. Най-показателният пример е от Плевен (Северна България), където над 100 хиляди души са засегнати от безводието, но областният град далеч не е единствен с този проблем – според данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) в 85 от общо 266 общини в страната има населени места с проблеми с водоснабдяването.

Проблемът резонно предизвика протести от страна на гражданското общество в Плевен, както и прекъсване на ваканцията на някои от народните представители, които се събраха на извънредно заседание напарламентарната Комисия по околна среда, за да нищят проблема.

Изпълнителната власт също реагира – премиерът Росен Желязков първо даде двуседмичен срок на отговорните институции да подобрят координацията си за решаване на водната криза и "даде жълт картон" на областния управител на Плевен. А на заседанието на кабинета на 27 август обяви, че графикът с мерки за решаването на проблема с безводието на областния град е готов. Той беше публикуван по-късно на интернет страницата на МРРБ, като в него са залегнали 21 мерки – краткосрочни, средносрочни и дългосрочни.

В първата графа влиза обследването и зонирането на ВиК мрежата на града, правят се нови сондажи, работи се по установяването на незаконни свързвания, ще се сменят и водопроводи.

Средносрочният план е да се реконструират 6 помпени станции, 12 резервоара, 6 километра водопроводи и 234 сградни водопроводни отклонения по оперативна програма "Околна среда", а дългосрочно ще се работи по изграждане на язовир "Черни Осъм". И тъй като всички тези мерки отнемат време за реализиране, то властта обещава да осигури водоноски в най-засегнатите места от града и околните населени места в общината.

Къде се корени проблемът, който се появява за поредна година и как да се реши той?

Инж. Иванов формулира като основна задача на държавата – да намали загубите по мрежата, но при все това допълни:

"Дори и намаляването на загубите не е гаранция, че няма да има периоди, когато ще ни липсва водният ресурс. Трябва да се търсят алтернативни водоизточници, да се правят алтернативни захранвания на големите и не толкова големи градове, това е нормална европейска практика".

А причината за лошото състояние на ВиК мрежата в Плевен е прозаична – в годините назад условие за европейско финансиране е в дадената област да има окрупнен ВиК оператор. Макар и средищен град, в Плевен това условие не е било налице, тъй като в друг град от областта – Кнежа, е имало отделно дружество.

"Затова те до момента нямаха възможност да се финансират с европейски средства – пояснява инж. Иван Иванов. – Същевременно и държавата не отпуска чак толкова много пари на общините и областните управители, за да могат те да правят мащабни проекти. И затова в Плевен, за разлика от други областни градове, такива не са правени. Сега обаче се намираме на прага да се направи нещо. Но тук е въпросът защо в Кнежа отиват повечето от тези 130 милиона, които са предвидени да се инвестират по линия на европейските фондове. Предполагам, че има и политическо решение от гледна точка на това, че в Кнежа се съгласиха да се откажат от своя ВиК оператор", обясни казуса Иванов.

Председателят на Българската асоциация по водите коментира и идеята, лансирана в публичното пространство от Емил Димитров – Ревизоро, министър на околната среда и водите по време на кабинета "Борисов – 3" – да се ползва водата от близкия до Плевен язовир "Долни Дъбник", който в момента е за земеделски нужди. Това би решило кризата в бърз порядък.

"Силно се съмнявам, че това може да стане за няколко месеца. Теоретично може да се подаде вода от яз. "Долни Дъбник", но тя няма да е с питейни качества. Ако търсим обаче устойчиво решение, то нещата трябва да се обмислят добре, да се направи анализ, за да се види кое от тези решения ще е най-добро – и като цена на изпълнение, и като скорост на изпълнение, и като устойчивост".

Няколко са стратегическите решения за водата в Плевен, смята инж. Иванов – изграждането на язовир "Черни Осъм", или черпене на вода от река Дунав.

Същевременно се мисли и за възстановяване на нефункциониращи язовири в областта, но по традиция най-голямата надежда е да завали дъжд, което за поредна година да реши поне временно проблема. А дотогава плевенчани ще използват вода около 6 часа дневно.