Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Климатичните промени или други фактори са причините за поредната година безводие у нас

Снимка: БГНЕС

На всеки е известна ироничната фраза "зимата пак ни изненада", която, докъде с усмивка, докъде с раздразнение, повтарят българите след първия снеговалеж и последвалите неуредици.  Сега обаче може би е назрял моментът за перифраза – "безводието пак ни изненада". За поредна година стотици хиляди българи останаха без вода или на изключително строг воден режим, в това число и областни градове като Плевен и Шумен, както и стотици по-малки населени места.

Лайтмотив на повечето отговорни институции е, че основният проблем се корени в климатичните промени и засушаването. Разбира се, те са факт, но това ли е причината или говорим за колективно неглижиране на проблема?

По-скоро второто, посочва инж. Димитър Куманов от сдружение "Балканка":


"Вода има достатъчно, обаче управлението на водите като цяло не е на необходимото ниво. Забележете, че при сегашните и миналогодишните уж резки климатични промени градът, който пострада най-тежко в последните 5 години – Перник, няма никакви проблеми. А когато той имаше проблеми, нямаше никъде другаде. А сега какво – навсякъде има климатични промени, но не и в Перник? Безспорно климатичните промени са факт, но за разлика от миналата година държавните органи вече не твърдят, че те са причината хората да стоят без вода."

Протест в Плевен заради водната криза в града

За кризата допринася значително и остарялата водопреносна мрежа, акумулираща огромни загуби, която е под "шапката" на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но, смята инж. Куманов, основната вина е в Министерството на околната среда и водите.

"С водохващанията в планините, за които отговаря МОСВ, също има безброй проблеми. Според Закона за водите министърът определя националната политика за управление на водите. И на тази основа басейновите дирекции, които са му подчинени, пишат едни засега безполезни документи, които се наричат "Планове за управление на речните басейни" и които са пълна измама. В края на 2024 г. пуснаха нови планове, в които изобщо не са описани проблемите с водата в Ловеч и Плевен. Няма ги като проблем. А защо ги няма – защото, ако ги има, трябва да се предпишат и мерките за решаването им."

Вина за неправилното управление на водите, смята събеседникът ни, носят както регионалното министерство, управляващо ВиК структурата, така и енергийното ведомство, отпускащо вода за водно-електрическите централи.

Колкото до най-големия град в България, останал на строг воден режим – Плевен, то решенията са няколко – и краткосрочни, и дългосрочни. На първо място, категоричен е Куманов, трябва да се спрат кражбите.

"Зонирания, търсене на кражби вътре в града. Това е първа мярка. Кражбите се установяват най-бързо – могат да се регистрират с уреди, нужни са не повече от 10 човека, за да се види само за два месеца кой и къде краде в цялата водопреносна мрежа на Плевен."

Друго сравнително бързо решение за областния град би било възстановяването на тръбата, така и незавършена след промените, свързваща яз. "Сопот" и Ловеч, която би решила проблемите и на двата областни града.

Строежът на язовир "Черни Осъм", към който се е насочила държавата, обаче е немислим и няма как да се случи – и заради нежеланието на местните хора от района на Троян, и заради ефекта му върху околната среда, категоричен е председателят на сдружение "Балканка".

"Ловеч и Плевен целенасочено ги оставиха без вода, за да може обществото да бъде убедено, че единственото спасение е яз. "Черни Осъм", който ще бъде готов поне след 10 години и ще струва най-малко 1 млрд. лева даже по сегашни цени. Слава богу, и Плевен, и Ловеч са наясно, че ги мамят с този язовир."

Проблем с безводието има далеч не само в Плевен, а и в градове като Хасково, Шумен. Черноморието пък всяка година рискува да влезе в режим, но засега ситуацията е стабилна.

Какво е решението в национален план? Да се спрат кражбите, като се въведат строги наказания, дори затвор за нарушителите, а не както досега – да се налагат символични глоби, категоричен е инж. Димитър Куманов.


Снимки: БГНЕС, БТА (архив) Здравка Маслянкова (БНР), Иван Гергов

По публикацията работи: Марта Рос

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Голям интерес към програмата "Избирам България"

Само за 24 часа от началото на проект "Избирам България" са постъпили 420 заявления от българи, които искат да се върнат в родината. Това разказа министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов пред българската общност в Ню Йорк...

публикувано на 23.09.25 в 09:43

София иска незабавно прекратяване на руската агресия и провокации

България настоява Руската федерация незабавно да прекрати провокациите спрямо своите съседи и агресията срещу Украйна, както и да спазва стриктно международното право и Устава на ООН. Това заяви министърът на външните работи Георг Георгиев, който..

публикувано на 23.09.25 в 09:30

Сред заложниците на "Хамас" има и български гражданин, припомни премиерът от Ню Йорк

България счита Държавата Израел за ключов стратегически партньор, а отличните ни взаимоотношения биха могли да дадат силен тласък в секторите на търговията, иновациите, образованието, селското стопанство и в туризма. Това заяви премиерът Росен..

публикувано на 23.09.25 в 08:38